„Когато човек губи, не знае какво печели“, казват хората. Е, аз съм може би от малкото, които са наясно. Които съзнателно не следват масите и всеобщите разбирания и действие. Може би заслуга за това има социалният стаж, благодарение, на който посетих Индонезия във втори курс.
Признавам, не съм най-примерният и редовен студент (далеч съм даже).
Но съм късметлия! Ще споделя защо.
Във втори курс реших да се втурна в дълбокото и да прекарам два месеца в Индонезия със събраните за 2 лета пари, вместо да ги инвестирам в последен модел лаптоп или телефон. Преживях едно прекрасно приключение, научих много за света, добротата, щастието и себе си.
След това се върнах в България и започнах да се боря по един или друг начин.
Късметлия съм, защото още в сравнително ранна възраст (2-ри курс) срещнах съмишленици. Хора, мечтатели, които имаха ясна визия какво преследват и предполагаем път да го стигнат.
Част от тях ме насърчиха да замина за Индонезия, с други – веднага след връщането ми в България ме въвлякоха в интересни нови проекти. Странно или не броят на тези хора се увеличаваше с доста приятна скорост. Което е прекрасно – имаш възможност да работиш с хора, от които можеш да научиш адски много и да развиеш и намериш себе си. След което да се осмелиш да следваш мечтите си, колкото и абсурдни за повечето ти приятели да са те.
Имам щастието да съм част от две организации, които ми дават уникалната възможност да се срещам с вдъхновяващи младежи с кипяща енергия и нетърпение да покорят света по свой собствен начин: 9 Academy и Бизнес клуб УНСС. Имам щастието да съм част и от двете от самото им зараждане и най-вече да съм с тях по пътя, по който вървят.
В началото на тази година (вече 4-ти курс) взех едно доста важно решение – да се отдам на нещата, които правя с удоволствие за сметка на започване на нова класическа работа. Реших да гоня мечтите и целите си, въпреки всичко, и всички. До голяма степен вдъхновен от 9 Academy и хората в екипа, които някак тайничко (и не само) ми даваха крила и ми помогнаха да повярвам в себе си.
Спечелих! И не просто сбъднах една от мечтите си, а цели 3 от тях. Ще ви разкажа повече за тях. Разбираемо, загубих няколко по-маловажни за мен неща. Лиших се от лекции и упражнения в университета, отказах 2 предложения за мениджърски позиции в добри компании. Реших да пусна котва в София и да не пътувам – нещо, което за човек като мен беше може би едно от най-трудните неща. Подарих доброволно голяма част от времето си на каузи, в които вярвам, и на хора, които подкрепям. Лиших се от постоянен доход, за да следвам мечтите си и да продължавам да се развивам в областта на фотографията и предприемачеството.
Какво спечелих?
Мечта1: Успях да събера невероятен екип от хора, с които да сбъднем една обща мечта – да направим акселератор за студентски идеи – UniStart. Искахме да го създадем, за да помогнем на младите да повярват в идеите си и да им дадем нужните знания, за да ги реализират. Два месеца по-късно проектът е към своя край и този петък (5 юни) предстоят финалните презентации на екипите в него (17 часа, в Бетахаус). Радвам се, че със задружните усилия на екипа, успяхме да научим много и заедно да постигнем нещо толкова значимо, въпреки всички препятствия и насрещен вятър. Радвам се, че успяхме да намерим толкова съмишленици и вярващи в идеята хора.
Мечта2: Със студентската организация (Бизнес клуб УНСС), която от 2 години „отмъква“ доброволно стабилна доза от времето ми, сме организирали над 35 събития, но нито едно в зала с капацитет над 200 човека. Ето че дойде и този момент – над 250 човека се вдъхновиха от лекцията на Светлин Наков за предприемачество, а след това чуха и 3 успешни компании, основани от младежи на нашата възраст (Melissa Climate, HalfBike и MEGZ). Разбраха, че да си успешен в България, всъщност, е въпрос на упоритост и желание и липсата на достатъчно финанси, връзки или знания, не е чак толкова фатална.
Мечта3: Създадохме не просто екип, а ЕКИП, който дава всичко от себе си, за да се случат нещата по нашия начин. Екип, с който не просто планираме, а мечтаем заедно. Екип, който нe веднъж успя да ме вдъхнови, когато вече бях приклекнал (има ги и тези момемнти). Екип, с който вярваме, че можем да променим света (или поне част от българската реалност). Екип, който ми припомни, че големите мечти се постигат от екипи, а не групи и личности. Благодаря ви!
Освен сбъднатите 3 има още 2 мечти, които са доста по-близо до постигане, отколкото в началото на годината. Като една от тях е изграждането на екип от млади фотографи. Другата е свързана със собствен стартъп, свързан с фотографията. Повече за тях ще прочетете в някоя следваща статия, надавам се скоро.
И както всяко житейско уравнение, накрая просто дърпаш чертата, за да видиш дали си успял да вземеш правилните решения. Не че въобще се замислям, но със сигурност не съжалявам за избора си. Сега броят на вдъхновяващите и борбени хора покрай мен е още по-голям. И вярваме, че заедно можем да придадем още повече смисъл на развитието си точно в България, като изградим една общност от млади предприемачи, помагащи си и следващи мечтите си.
Защото както организмът ни е отражение на храната, която консумираме, така и бъдещето ни всъщност е отражение на хората, които ни заобикалят. Затова внимателно подбирайте и още по-внимателно задържайте хората покрай вас.
“Team work makes the Dream work”
