(същ.) времетраене, продължителност, трайност
(същ.) период, сезон, епоха, срок, час, момент
(същ.) времена
В Библията думата означава и година.
А какво е за нас времето?!
Възползваме ли се от него? Гоним ли го? Наслаждаваме ли се повече на минутите за нас или на споделените моменти с любими хора?! Обичаме повече слънцето или снега? Лятото или дъжда през есента?
Ценим ли времето или го приемаме за даденост… въобще имаме ли ВРЕМЕ да се замислим за ВРЕМЕТО?
Моята цел в тези подарени ми мигове е да събудя спящата мисъл за ценността на всяка минута.
Сряда. Лекция в ICN… любимо място 😀 Вървейки пеша натам, защото няма удобен транспорт, се замислих за оставащите ни споделени месеци. За това как сякаш приключението започна вчера и тъкмо когато се почувствах вън от черупката си с вас – хоп! Вече е февруари. Така дойде и идеята ми за статия – непрофесионална, далеч от предприемачеството или сложни IT термини, но даваща нещо ценно, надявам се – минути за размисъл.
Всеки един от нас живее няколко живота и има няколко лица. Едно сериозно за пред шефа в службата. Едно щастливо, а понякога загрижено, зад онези четири стени, наречени ДОМ. Едно лице за очите, издаващи „ти си моето всичко”, и непременно лудото ни „аз” за когато ни писне от ВСИЧКО. Но тук – в 9 Аcademy, сякаш сме едно цяло. Издаваме загрижен поглед, споделяме усмивки, чудим се, питаме и се смеем. Разкриваме се. Нашият организъм укрепва, изправя се, спокоен е и от него лъха баланс и увереност. Благодарение на уютната атмосфера, толерантността, грижовното „Здравей, как си днес?”. В академията ние сме постоянно толерирани, насърчавани и подтиквани да излезем от зоната си на комфорт – да открием ново амплоа, да се разкрием. Съдейки по себе си – методите действат. Не е ли така?!
Но нека погледнем и под друг ъгъл на този най – ценен ресурс. Извън средата, в която се обогатяваме и облагодетелстваме. В общочовешки план.
Беше понеделник. Неочакваното позвъняване от вкъщи в 8 ч. ме свари в Шумен. Мама ми каза през сълзи, че дядо е починал. Времето за секунда спря и после сякаш потече по – бързо от всякога. Минутите летяха, а аз бях до никъде в суматохата и желанието си да се телепортирам у дома. Оказа се, че не само денят беше отлетял, а и няколко години, преминали в скоростно отбиване до родната стряха, обещания, че скоро пак ще дойда, прегръдка и усмивка вместо дълъг разговор и сякаш цял един живот…
Стана четвъртък. Времето бе спряло и дори течеше назад. Минутите се нижеха като часове, нощите бяха денонощия. Мислех си за дядо. Спомнях си за всички споделени мигове и за все повечето пропуснати моменти в последните години. Сякаш времето неусетно се бе изплъзнало, а аз дори не бях усетила. И чак когато съдбата обърка плановете ми – осъзнах, че в този свят никой никого не чака.
Днес. Ценя всяка минута. Ще продължа да грабя от живота, да се наслаждавам на тихото утро и ароматно кафе – сякаш е първото, което вкусвам, но и последно. Да казвам „Обичам те!”, „Липсваш ми” и „Благодаря”. Ценя времето си повече, избирам мъдро с кого да го споделям, а в главата ми постоянно свети лампичка, която ми напомня, че до безвремието остава още време, което трябва мъдро да пилеем… Да го изживеем!!
А вие какво правихте днес? Как мина денят ви?
