В духа на Академията и всичките изключителни събития, които се случват в пределите й, изминалата събота накара мен, а сигурен съм и останалите участници, да предизвикаме сериозно още един от несъзнателно установените си догматични възгледи. Allow me to explain.
Трудно е да се довериш, това е факт. Откакто бях съвсем малък все ми повтаряха „Не говори с непознати“, „Не го слушай тоя какво казва, иска да те прецака“ и любимото ми „Та ти познаваш ли го този изобщо, че да му вярваш?“. Нормално е, най-близките ти хора искат да те предпазят от студения мрачен свят, който пък от своя страна се стреми да те ошушка до последната ти стотинка при първа възможност (или някаква друга проза от тоя сорт). После порастваш малко, появява ти се мъх по лицето, почваш да заглеждаш момичетата по-честичко, като препъването по тротоарите ти се превръща в рутина, успяваш да заговориш няколко, една от тях ти се усмихва чаровно и преди да си се усетил си крещите по телефона защо не ти е казала, че на партито снощи е имало други момчета. Случва се. Коя е тя, че да й имаш доверие. Ай сиктир.
Съвсем скоро недоверието ти към хората властва над целия ти живот – съсипва финансите ти, унищожава връзките ти и проваля предприемаческите ти начинания. Вдигни ръка, ако ти звучи дори малко познато.
Все се шегувам, че една от най-великите български мъдрости, която някога съм чувал, научих в Германия – „Българинът е смел човек, но го е страх от две неща – да не настине и да не се мине“. О, колко е вярно. Страхът да не си будалата, който са прецакали било на фермерския пазар, било на фондовата борса, ни спъва много жестоко. Дали е родено от несигурността на дивите години на прехода или от чисто човешкия страх от непознатото, признавам – не знам. Честно казано, не ми и пука особено.
Тази деструктивна практика, обаче, трябва да бъде преустановена ASAP. Ще те предизвикам още сега, доверявай се повече. Дай шанс на другите. Гласувай доверие на пълен непознат.
ДА, вярно е, че доверието се гради с години и се губи за части от секундата. ДА, вярно е, че трябва да подбираш внимателно хората, на които се доверяваш. НЕ, не трябва да си дадеш банковата сметка на онзи нигерийски принц, който те спами от две години насам (честно, не им ли писна вече)
,но
ДА, трябва да даваш на света от това, което искаш да получиш от него самия. ДА, трябва да откликваш на хората с добро, дори когато те не правят същото. ДА, трябва да поемаш съобразени рискове и да се доверяваш повече.
Знам, че е налудничаво и звучи логически неиздържано, но работи. Не ме питай каква е метафизиката на нещата, не претендирам, че я разбирам напълно. Когато се усмихваш на околните, рано или късно и те почват да ти се усмихват обратно. Когато помагаш на другите, не оставаш сам без подкрепа. Когато се довериш на някого, сам му ставаш доверен.
Contrary to popular belief, хората не се опитват да те прецакат при всяка налична възможност. Колкото по-скоро се освободиш от това вярване, толкова по-скоро ще отвориш очите си за една от универсалните истини в живота, както и за хилядите възможности, които я съпътстват. Подхождай с добри намерения, бъди искрен в тях и ще видиш как се случват чудеса.
Спри да гласуваш червено.
Почни да гласуваш доверие.
