Настоящата статия я пиша с голяма доза ярост и истински яд, но също така и с благодарност за случилото се. Сигурно ще се запитате как може тези две чувства да се съчетават в един и същи човек по едно и също време. Истината е, че ме е яд че постъпих изключително наивно и глупаво за човек, който смята, че е добър мениджър на процеси в бизнеса, но също така и благодарност за това, че случката и историята, която ще Ви разкажа се случи през ранните ми години като предприемач в България. Също така съм благодарен и за това, че имам възможност да разкажа тази история на мои приятели и близки съмишленици – предприемачи, за каквито считам всички свързани с идеята, каузата и мисията на 9 academy.
Историята е провокирана от лекцията на Слави Микински в Крестън Булмар за правните неща, от които всеки бизнес има нужда, за да може да функционира възможно най- ефективно и безболезнено в обстановката на нашата икономическа действителност. В тази статия искам да обърна особено внимание на факта, че е изключително важно малкия бизнес да може да управлява вземанията си.
През лятото на 2013 г., когато току-що бях навършил 26 години и осъществявах третата си година като предприемач в нашата страна, се сблъсках с неизбежното за всеки малък бизнес. Бизнес, който се стреми да се развива и да расте като поставя клиента на първо място, дори пред собствените си нужди. Сблъсъкът беше с изключително суровата действителност на нашата икономическа среда, в която се развива малкия и среден бизнес, а именно междуфирмената задлъжнялост, или по-точно казано нежеланието на контрагента да плати сметката за стоката или услугата, която предлагаме.
В моя случай ставаше въпрос за декодери за ефирна телевизия, които се предоставиха на лицето Н. М., като управител на фирма Е.Т. ЕООД от гр. Казанлък. Въпросният Н. М. се свърза с мен по телефона и започна да говори как са му неоходими 4 кашона декодери, които са на стойност 1900 лв., във връзка със спечелена обществена поръчка за обзавеждането на 3 комплекса за възрастни хора до гр. Казанлък и че ще заплати сумата в рамките на следващите 2 седмици, след като му одобрят проекта.
Точно в този момент в България процесът по Цифровизация, като че ли беше умрял и нищо не предвещаваше последвалия буум в търговията на декодери. Като предприемач, който поставя клиента на първо място, реших че може да му се вярва на лицето Н. М. и да се доверим на това, че фирмата му е спечелила поръчка за обзавеждане към община Казанлък. Вероятно в момента вече ми се смеете на глупостта и наивността, но като се замисля от позицията на времето, в което бях поставен – нека го опиша така – складът е пълен със стока, но в същото време почти няма търсене на декодери, поради неяснотата дали ще бъде спрян аналоговият сигнал за страната и поради навлезлите на пазара масово евтини китайски декодери, които тотално убиха, на пръв поглед, това което предлагахме. В същото време най-големият ти партньор за страната, не поръчва именно защото не е наясно с обстановката на пазара.
Точно в този момент, когато се стремиш да продаваш в големи количества, ти се обажда управител на фирма, която е спечелила обществена поръчка именно с предмет на нашата дейност – предполагам, че продължавате усилено да ми се смеете и да си казвате „леле, какъв си смотан“ или неща от този род. Вероятно сте прави и когато и да погледна в тази посока, колкото и рядко да ми се случва, аз се питам същото. Истината е, че бях наивен и се доверих сляпо, воден от желанието си всички да са коректни и да се случват нещата с партньорството. В случая, въпросното лице, след като получи стоката, продължи да звъни и да твърди, че парите още не са му одобрени поради липсата на определени условия при огледа на обектите и дори му трябвали още декодери, за да завърши поръчката, в противен случай нямало да си види парите. Поставен пред възможността да не си получа плащането, аз отново избрах хода с изпращане на стока срещу доверие. В крайна сметка от 4 кашона прераснаха в 9 за по- малко от 2 седмици, в които въпросният купувач поддържаше много активна връзка с мен и ме убеждаваше как ще плати, но парите никога не се появяваха по банковата сметка на фирмата ми. Когато го попитах какво се случва, той успяваше да ме „баламоса“, като изтъкваше какви ли не доводи за това. В последствие се появи с искане за още 10 кашона, които трябвало да затворят целия процес и повече да не му искали, за да може да си получи парите по обществената поръчка към община Казанлък.
В този момент вече, аз започнах да се усъмнявам и разчитах вече на адвокатските съвети и консултации по случая, но за мое съжаление не се усетих да правя проверка на фирмата, проверки, за които ни разказа именно Слави. Все пак адвокатът се намеси и предостави необходимия набор от похвати, с които да си гарантирам безпроблемен процес, ако се стигнело до това. Така и стана, лицето и фирмата бяха осъдени, но и до ден днешен няма резултат. Фирмата ми има изпълнителен лист, но клиентът не притежава нищо на свое име.
След като клиентът дори дойде до гр. София, за да уточним и подпишем необхидими документи във връзка с взаимоотношенията ни, ме почерпи и обяд, където говорихме на дълго и широко за неговия случай и как е необходимо да се доставят тези нови 10 кашона, за да може да се завърши обекта. Той взе декодерите със себе си, след като се споразумяхме и аз бях изпълнил напълно предписанията на адвоката си – подписи, нови договори, фактури с подпис на клинета и др., които щели да ми гарантират осъждането му, ако се стигне до там.
След този момент, настъпи истински кошмар във взаимоотношенията ни – клиентът не вдигаше винаги, а когато и да заговорихме на тема пари, се представяха всевъзможни причини, поради които все още не били готови нещата и как парите щели да дойдат до еди коя си дата, а тази дата се променяше над 10 пъти за по-малко от месец. Плащане така и не постъпи от въпросния длъжник. След повече от 2-3 седмици, въпросният клиент отново потърси нови декодери, за да можел да довърши започнатото, иначе нямало да може да си получи парите – ТОЗИ ПЪТ РЕАГИРАХ И ОТКАЗАХ, освен ако не подпише документи за заем – запис на заповед, банкова гаранция в наша полза и дори договора от общината към него, да бъде заложен по нашето вземане.
Както сигурно вече се досещате, и тук ударих на камък. Въпросният клиент обаче, отказа на всички мои предложения, с които аз си гарантирах вземането, като дори не предостави информация за спечелената обществена поръчка от Казанлък. В този момент, аз вътрешно знаех, че съм допуснал безкрайна глупост. От тук насетне започнах вече процедура по изпълнително дело. Фирмата му беше осъдена, но тъй като няма нищо на негово име, нещата станаха безсмислени и дори запорирането на всеки актив, банкова сметка или каквото и да е, беше напълно безсмислено.
В крайна сметка изводът е, че независимо какви обороти развивате, винаги гонете клинетите си и ако те са съмнителни или започват да се държат съмнително, не изпълняват сроковете, които сами си поставят и измислят всевъзможни причини и истории, така че да оправдаят това, по-добре въобще не се захващайте с тях. Те са безкрайно хитри и обиграни в подобни схеми и от самото начало ще дойдат с идеята, че никога няма да си платят, но ако човек не го е преживял, трудно ще знае какво го чака.
Истината е, че особено когато малкият бизнес започне да скалира много бързо, всички управляващи забравяме за вземанията си, за предпазливостта и се залъгваме с думи от сорта на „не се притеснявай“, „няма как да не плати“, „имам уверението му, че ще плати“ и т.н. Когато попадне малкият бизнес на такъв казус му се струва, че няма как да се случи точно на него, но всеки бизнес в един или друг момент има такъв проблем.
За развитието на малкия бизнес е от изкллючителна важност управлението на паричните потоци, включително заеми, търговски кредити и отложени плащания по извършени доставки. Доброто управление на тези процеси може да издигне бизнеса много нагоре в развитието му, а лошото управление – направо да го затрие.