Бях в лобито на хотела преди да вляза в залата, където след броени минути щеше да започне научният форум „Възможности за сътрудничество между науката и бизнеса в рамките на Научно-технологичен парк“. Целта на форума бе да представи лабораторния комплекс в София Тех Парк, в който ще се срещнат науката и бизнесът, за да се възползват от новостите в различни области – нано-технологии, 3D прототипиране, биотехнологии и много други.
Майка ми звънна. Едно нещо съм научил – на семейството си не можеш да не вдигнеш, колкото и да си мислиш, че закъсняваш 🙂 Чухме се, разказах ѝ къде съм и защо съм дошъл и както при всеки един разговор, тя винаги завършва с „едно питане“. Поради физически проблеми майка ми не може да изговаря лесно думите и всеки един разговор е игра на асоциации. След продължително разиграване на думите „количка“, „физика“, „математика“, „уча“, „интернет“, разбрах, че майка ми е научила за Стивън Хокинг. Искаше да ѝ намеря в интернет някоя статия за гения, както тя го нарече, защото искала да научи повече за неговия живот и творчество. Обещах ѝ, че ще го направя и влязох в залата на форума.
Първата презентация бе на белгийска фирма, специализирана в R&D (research and development, или изследвания и разработване), свързани с ИКТ (информационни и комуникационни технологии), здравеопазването и енергията. Дамата, която презентираше, беше усмихната и с увереност споделяше как в Холандия, където се намира техният изследователски комплекс, също говорят английски и би било изключително лесно да се ориентираме как да стигнем до него от ЖП гарата. Записах си „Believe in what you are talking about!“.
Впечатление ми направи частта, която представяше изследванията и разработките им в сфера на здравеопазването. На екрана видях устройство с размер 1см на 1см, което представлява малка лаборатория, която човек може да носи със себе си. Тя може да прави изследвания на моментното ни състояние, да ги качва на умните ни телефони и да изпраща информацията до лекарите, до които трябва да достигне. Преносими апарати за извършване на електрокардиограма(ЕКГ) и електроенцефалограма (същото като ЕКГ-то, но на мозъка), които по същия начин изпращат информация до лекарите. „И по този начин искаме да намалим разходите за здравеопазване“ чух от презентатора и в главата ми се сблъска противоречието на реалността. От една страна науката се опитва да оптимизира – да намали времето на процесите, да намали разходите за тях, да повиши нивото на точност, сигурност на изследвания в различни сфери, да повиши нивото на комфорт на хората и още много и различни оптимизации. А от другата страна стои бизнесът – повишаване на печалбите и…в повечето случаи основно е само това. Но се замислих за един не много популярен, дори леко утопичен проект „Венера“ (Venus project), в който се предлагат решения за начина ни на живот на тази земя и как видях частица от този проект в презентираните разработки.
И в центъра на тази въртележка от наука и бизнес стои Човекът. Той сътворява идеите си, изобретява посредством научните достижения, прави бизнес като задоволява нуждите на себеподобните си – хората. А иновациите са всичко това, което се случва, докато бизнеса и науката правят любов!
А къде в цялата история влиза Стивън Хокинг? На тръгване минах през книжарница, за да намеря някаква книга, биография, нещо за Стивън Хокинг, за да го изпратя на Майка ми. Купих ѝ „Черни дупки и Бебета вселени и други есета“ на Стивън Хокинг. В автобуса реших да я зачета и отворих на „Отношението на обществеността към науката“. Реч на Стивън Хокинг произнесена в Испания през 1989 година, в която говори за науката и нейното развитие независимо от силите, които се опитват да я възпрат – „Човек не може да попречи на търсещите умове да мислят за фундаментална наука независимо дали за това им се плаща“.
Стивън Хокинг завършва с шега – „Шири се един черен виц, според който причината досега с нас да не са се свързали извънземни цивилизации е тази, че когато достигнат нашия стадий на развитие, цивилизациите обикновено се саморазрушават“.
Бизнес. Наука. Иновации. Човек. Не могат да съществуват поотделно. Една книга, една презентация, една идея. Всичко е свързано. Не бива да гледаме на света и случките линейно.
