Академията никога не приключва – твърдение, което звучи смело за тепърва навлизащите в нея участници. Алумни общността на 9Academy обаче знае, че именно възможността да взаимодействат помежду си, както и с хората от предишните сезони и след приключването на обучението си, е не просто бонус към преживяването. То е едно от най-големите му предимства.
Обмен на информация, ресурси, контакти, идеи – това е ключът към магията, която 9Academy носи със себе си. За да се увериш в това, те срещаме с едни от лицата на Алумни общността на Академията.
Днес в поредицата „Алумни разказват за участието си в 9Academy“ ти представяме Сами Догмуш. „Игрите на 90-те“ е един от последните проекти на участника от сезон 4 на Академията.
Какво още обаче се крие като проекти и идеи зад широката усмивка на Сами и какво е най-важното нещо, което е получил от участието си в 9Academy? Това ще разберете от интервюто му пред нас.
Като част от Алумни общността на 9Academy, знаеш, че участниците в Академията са изключително пъстри и интересите им се простират в множество
сфери. Как обаче ти би представил себе си?
Здравейте на всички читатели, предприемачи, участници и Алумнита! За тези от вас,
които не ме познават, казвам се Сами Догмуш, участник в 4-ти сезон на Академията.
Виждам себе си по-скоро като дигитално-социален авантюрист, който следва интуицията
и вътрешния си глас за приключенията, в които се впускам.
С какво се занимаваше преди участието си в Академията?
Преди и по време на участието ми в Академията работех като мениджър в една от
водещите софтуерни компании за разработване на хазартни решения. Нашият екип
отговаряше за внедряването на новите клиенти към платформата ни. Също така се включвах и в доста проекти на приятели чрез консултации спрямо дигиталното развитие на продуктите им.
Виж повече: Решението ми да участвам в 9 Academy определям като най-доброто ми решение за 2017 година – Блажка Димитрова
Кои бяха твоите причини да се запишеш за участие в 9Academy?
Както се казва, вече бях „вдигнал мерника“ (и то в положителния смисъл) на Академията. Бях изпуснал срока за записване в сезоните преди моя, докато бях на работа, която по онова време вече не ми харесваше толкова много, и така се мотивирах да се запиша. После бях поканен на интервю. То, по
стечение на обстоятелствата, се падаше в неделен ден: Точно когато изкачвах връх
Мусала. За мен това беше ясен знак, че ако се запиша, ме очакват нови върхове за покоряване. 🙂
Кога един дигитален предприемач решава да направи завръщането в миналото и
да се впусне в любимите игри от детството и къде се крие вдъхновението за
“Игрите на 90-те”?
Идеята ми дойде по време на участието ми в Академията. По това време обаче бях захванал друг проект и знаех, че нямам възможност да разработя „Игрите на 90-те“. Оставих визията си на ниво идея и така до момента, в който напуснах „корпоративния свят“. Някъде в този момент със Светлозара Лазарова си говорехме за пореден път, че идеята е супер яка и трябва да я реализираме. Не беше много след това, когато запретнахме ръкави и започнахме да действаме. След близо 6 години в сферата на онлайн хазарта осъзнах, че цялата концепция на тогавашната ми работа ме кара да вървя като принципи срещу моята собствена личност. Затова реших, че е време за радикални промени в живота ми и основно с това, с което се занимавам. Така се ориентирах към благородната кауза да създам проект, който е насочен към децата и подрастващите, които прекарват прекалено много време в дигиталния свят, вместо да използват възможностите на реалния такъв.
Какво се случва по време на фестивалите на “Игрите на 90-те” и коя е любимата ти
част от тях?
Концепцията на фестивала е брутална! БРУ-ТАЛ-НА! И не защото е моя, а защото държим както физическото, така и менталното внимание на децата през цялото време. Започваме деня с музикална и танцова работилница, в която нашите партньори от Арт център „Кърнолски“ и Хайпърс студио, дават първите стъпки в танците и пеенето на децата. Най-добре представилите се по време на работилничките получават като награда възможността да се качат на сцената с техните идоли. След двете работилнички, започват активно Игрите на 90-те, в които специално обособяваме терени за всяка една от игрите заедно с рефер, който обяснява на децата правилата на играта, която
играят и следи за спортсменското отношения през цялото време. След като се изиграе дадена игра, всяко дете получава печатче на ръката (точно така, като едно време в детската градина и началното училище 🙂 ). Целта е да събере печати от всички игри и да се запише за томбола с награди. Това страшно много ги мотивира да играят и забавляват. Уникално е!
Именно това е любимата ми част от фестивала – да виждам децата как се забавляват, забравят за етнически групи или възрасти, всички са едно. Няма победители и победени, всички излизат с широки усмивки и изцедени сили от цял ден игра. Безценно е.
Виж повече: Панаир на идеите: “Има трудно, няма невъзможно”
Какво замисляте като дейности, да очакваме ли нови събития, когато това е възможно?
В момента поради обстановката в страната и света нямаме точно определени дати за следващи събития, но вече сме провели предварителни разговори с няколко общини в страната. Силно вярвам, че много скоро ще дойде отново деня, в който такъв тип събития ще могат да се случват безпроблемно. Замисляме освен провеждане на нашия собствен фестивал, да бъдем част от други събития като допълнителна стойност и изживяване за всички. Ноооо до този момент ще действаме предимно онлайн. По Коледа пуснахме новия ни сайт и съвсем скоро предстои да пуснем и втората част от платформата. Целта ни е да съберем информация от цялата страна за имената и правилата на игрите, както хората си ги спомнят. По този начин ще изградим етнографска игрова карта на емблематичните игри от поколенията.
Какво ти предстои извън този проект?
Паралелно с този проект в момента с брат ми Халед Догмуш, който също е бил в Академията, ни предстои откриване на новото ни студио и co-working пространство. Нарекохме го LAWSI – Life As We See It. Пространството, което сме подготвили е подходящо както за фото и видео сесии, така и за работа на малки екипи, които искат да разнообразят работното си място, което в последната година на повечето е дома им. Обмисляме и собствени продукции, но всичко с времето си. Тази наша стъпка бе
естественото продължение на дигиталната агенция WeFirst, която основахме заедно с нашия приятел Венцислав Чанов (Venci Venc’).
Какво е най-ценното, което получи от 9Academy?
Цялостното изживяване, хората, с които ме срещна, обменените идеи и реализираните
такива.
Силната енергия и симбиозата между участниците, изграждаща се през шестте месеца в
Академията, заедно с лекторите, които са мега професионалисти в сферата, в която се
развиват. Научих доста нови неща, валидирах наученото през годините и сравних начина
ми на мислене с този на още минимум 100 човека през цялото следване. А това е
безценно.
Какво ще посъветваш както настоящите, така и бъдещите участници в Академията?
Следвайте инстинкта си, не пазете идеите си, споделяйте и намирайте съмишленици.
Има голяма вероятност някое от другачетата ви да има сходни на вашите мечти. Така ще
сътворите велики неща.
Не спирайте да учите и да бъдете любознателни, няма глупави
въпроси, има само незададени такива. Team work makes the dream work.
Автор: Кристина Димова
