Тази седмица ни се случи следното неприятно нещо. Тъй като производството ни се намира в Русе, известно с високите си температури през лятото и ниските температури през зимата, се наложи да вложим средства по изграждането на охладителна и отоплителна система. Разбира се, за зимата най-добрият възможен вариант е на газово отопление, поради доброто съотношение цена за отопление на квадратен метър.
Преди няколко дни се случи така, че денят беше около 2-3 градуса сутринта, тоест не е възможно най-студеният за Русе ден (минус 21 градуса тази година). Парното си има термостат и е програмирано да не пада под определени градуси за деня, а по време на работния процес никога да не пада под 18 градуса (не е нужно повече, защото от самата работа се затопля помещението допълнително и ако е на повече градуси ще стане 26-7 градуса вътре, което ще направи по-тежко дишането и по-лениви работниците). Като цяло направили сме си сметката. В него ден обаче, температурата не можеше да се вдигне цяла сутрин, което е странно, имайки предвид, че навън не е чак такъв студ. Усъмнихме се, че нещо с парното не е както трябва и започнахме да изследваме проблема. До обяд успяхме да установим, че всъщност тръбите, по които трябва да ни снабдява една фирма, тече въздух, а не гориво. Извикахме полиция и прокуратурата, за да се започне разследване и да се установи от кога са ни таксували за газ, а всъщност са ни подавали въздух?!
Реалността в България ми прилича понякога на семейство със занемарена кухня. Всеки иска да яде, но никой от семейството не изпълнява неговата част от задълженията – бащата не купува хляб и не пазарува, майката не готви, децата не мият чиниите, но накрая всички сядат край масата и се карат защо и каква е вечерята, защо ядат остатъци вместо пържоли?
Ами, след като преметнеш домакинята като й носиш картофи, а за вечеря очакваш пържоли – няма как да се получат нещата. А пък съдебната система, пардон, дядото, се е затворил в стаята си и гледа турски сериали, застъпвайки се за позицията на този, който му донесе кисело мляко и хляб за подкуп. Децата от своя страна бягат от отговорност, видели това от безотговорните си родители. Като ги питаш защо не вдигнахте чиниите, не ги измихте и оставихте на мястото, те ти отговарят – ами ти като ми обеща, че вместо пържени картофи ще ми направиш пържоли онзи ден направи ли го? … И така всеки се опитва да прехвърли топката на другия, да намери начин да излъже или открадне от другия с мечтание за заветните пържоли.
А пък пари за пържоли не се изкарват с въздух под налягане!
П.С.: Затова аз съм ЗА протестите, ЗА търсенето на правата като потребител/клиент/и т.н. ЗА изискването на нещо повече!
