“Stay positive и квот’ такова” е фраза, която казвам от доста време насам на мои колеги, приятели, семейство, на моето обкръжение и най-вече на самия мен. С нея се опитвам да им кажа и помогна да проумеят, че ако гледаме и мислим позитивно във всяка една ситуация, то единствено и само можем да спечелим, а не да загубим. Защо е така ли? Ами много е просто… В следващите абзаци ще ви преведа през няколко етапа от моя живот, но не за да ви разправям какво съм ял или къде съм се напил, защото не мисля, че това е по темата, а по-скоро през какво съм преминал, как си промених мисленето и нагласата и какво научих до момента. Ще ви изложа няколко “съвета” и неща, които евентуално да пробвате и съм 99% сигурен, че ще са ви от полза.
Със сигурност има една доза скептицизъм и една част от вас си казват “Къв’ е тоя, на 21 години, пишлеменце, ще ми говори за житейски работи”, но ако се предизвикате с прочитането на тази 6-7 минутна статия, то най-малкото може или да си потвърдите първоначалната хипотеза, или пък да научите и проумеете важни неща, които съм почти сигурен, че ги знаете, но или не сте ги проумели, или не ги взимате на сериозно.
Всичко започна, когато бях на 14-15 години и реших, че не се харесвам в кожата си. Бях висок, слаб и с малко коремче, без много енергия, като цяло “плужек”. Най-лошата комбинация (поне да имах плочки :D) Реших, че така няма да го бъде и си казах: “Пешка, или започваш да тренираш в следващите 3 месеца със строга диета, или си остани лайно.” Започнах да тренирам, да ям здравословно, да си нося купи с храна в училище и резултатите постепенно дойдоха. Няма да ви разказвам подробно за тази промяна, защото може да се каже, че си е за отделна статия. В крайна сметка постигнах целта си (изградих атлетична фигура и кипя от енергия) и проумях, че за да постигнеш дадена цел, то трябва да положиш определено количество усилия, за едни малко, за други много, но все пак ще я постигнеш. Това беше и първата крачка към позитивното мислене и промяната в нагласата ми към живота.
След това дойде време за матурите в 12 клас и кандидатстването в университет. Тук беше и вторият най-тежък емоционален момент за момента в живота ми след развода на родителите ми. Отвън не ми личеше, но вътре в мен пламъкът загасваше. Учих много, ама изключително много. Ходих 2 пъти на IELTS, защото кандидатствах в чужбина и даже бях се записал за трети. Бях избрал матура по математика, която подцених, защото математиката ми вървеше. Провалих се и изкарах 5.05, което доста ме натъжи. Все пак ме приеха в топ университет в UK, но след разговор с нашите разбрах, че от финансова гледна точка няма да се справят и съответно трябваше да остана в България. Желанието ми да уча тогава навън умря. Кандидатствах във ФМИ, където не ме приеха в исканата от мен специалност, заради ниския ми резултат от матурата по математика. Претърпях няколко поражения едно след друго при положение, че бях положил неимоверни усилия и изпаднах в “емоционална дупка”. Бяха тежки седмици, но все пак в мен още имаше надежда. Започнах да чета вдъхновящи и мотивиращи статии, цитати и да си разпалвам пламъка от надежда. Говорих откровено със себе си, анализирах всичко случило се до момента и проумях, че моите амбиции няма да се определят от това къде уча или в коя държава съм, а от самият мен, че трябва да положа усилия и да пробвам да постигна целите си. Изтръгнах всичко положително от случилото се. Също като в предния абзац, тази история от живота ми също си е за една отделна статия, защото много неща се случиха, много неща премислях и много неща открих… Това беше и голямата втора стъпка към позитивното мислене и промяната като цяло на моето мислене и нагласата ми към живота.
След тези моменти започна и моето постепенно развитие в различни области от живота. Любопитството ми растеше постоянно и това доведе до това да пробвам различни неща. В мен живеят няколко човека и започнах да храня всеки един от тях. Усещах прогреса, който постигах лека полека. Постепенно спрях да се сравнявам с другите и да ми пука какво мислят хората около мен. Пораженията, които претърпявах, водеха до допълнително желание за развитие, подобрение и жажда за успех. Проумях, че трябва да слагам приоритети на различни неща, да се боря за това, което мисля, че е редно според мен, и като цяло да правя неща, които мисля за правилни аз, а не хората около мен. Постоянно мотото беше до мен. Направих следните промени в стаята ми и още куп в главата си.
Ако се замислим наистина, ще видим, че негативното мислене – какво може да се обърка, какво ще стане, ако направя това и това, или какво няма да стане – само ни пречи. Това са неща, които не можем да знаем предварително, да сме сигурни какво ще се случи и т.н., защото не сме ясновидци и не можем да предсказваме бъдещето. Животът е един ЕКСПЕРИМЕНТ. Ако все пак вие можете, то направо преминете към следващия абзац и ме извинете… Това вайкане и премисляне на всички тези възможности е голяма мъка и ви го казвам от личен опит, защото именно това правех аз. Какво ще стане, ако ме скъсат на предстоящия изпит или пък ако кажа това и това на момичето пред мене, или пък ако остана в България. Това са пълни простотии. Тук на помощ идва отново моето МОТО:
За да видим крайния резултат, трябва да пробваме нещо, да експериментираме. Да предположим, че трябва да заговоря дадено момиче Y. Вариантите са следните:
1) най-лошата възможност е да ме отреже, което е окей, защото ще знам, че просто не ме харесва,
2) да е неутрална, т.е. на кантар е работата и
3) най-добрата възможност е да ме хареса.
Всяка една ситуация от живота, се свежда до 2-3 различни възможни резултата и за да разберем какво ще стане, трябва да ОПИТАМЕ и ПРОБВАМЕ, иначе само ще мислим и ще се почесваме по главата. Когато знаем най-лошата възможност, ние подготвяме съзнанието си за нея и ако се стигне до най-лошото, то няма да го приемем зле, защото вече сме знаели, че има такава възможност и хипотетично вече сме го приели. Единственото нещо, което е най-добре да направим, е да анализираме ситуацията, да погледнем отстрани на себе си и да видим евентуално къде сме сбъркали, какво сме могли или не сме могли да направим и защо. Самосъжалението не помага, а само ни вгорчава живота. Станалото станало, продължаваме напред.
Не на последно място, нека да обобщим някои интересни заключения от казаното до момента:
- всяка ЦЕЛ може да бъде постигната с цената на определено количество УСИЛИЯ и страстно ЖЕЛАНИЕ;
- не подценявайте хората и ситуациите около вас;
- бъдете откровенени и честни със себе си и анализирайте случващото се около вас;
- предизвиквайте се и пробвайте различни неща;
- стремете се към прогрес, дори той да е минимален – важно е постоянството;
- МИСЛЕТЕ и ГЛЕДАЙТЕ ПОЗИТИВНО във всяка една ситуация или на последиците от нея.
Има още доста неща, които искам да ви споделя, но статията стана прекалено дълга и затова спирам до тук. В скоро време ще напиша и друга.
Цялата статия ми се роди веднага в главата, след като ме предизвикаха от 9 Academy да напиша първата ми статия, но не и последната, за което ви благодаря приятели.
Аз споделих моето мото, а вашето какво е?
Благодаря за отделеното време и много ще се радвам да чуя вашите отзиви и обратна връзка.
П.С. Ако някои изречение не са формулирани както трябва, или пък има някакви други грешки, моля да ме извините, но все пак уча информатика и мисълта ми тече по малко по различен начин. 😀
