Денят, както винаги, беше хубав. Навън беше зима, но слънцето, което се показваше и скриваше, оставяше в мен чувството, че винаги лъчът топлина ще намери начин да проникне и да ни стопли. Небесно синьото небе и тези малки слънчеви лъчи, които сякаш опитваха да проникнат в моето съзнание ме накараха да се замисля за нещата, с които винаги съм искал да се занимавам.
Всичко започна в автобуса, който пътуваше към далечна и непозната страна за мен. Поне така беше в моето съзнание. Обичам пътуванията,било то в компания или сам, изправен срещу дългия и непознат за мен път. Историята, която ме връхлетя в този топъл януарски ден, започна на едно обичайно за мен място. Вече бях привикнал със странностите на времето, което беше непостоянно – напомняше ми много на мен самия. Изведнъж се озовах на автобусната спирка. Всичко беше постарому, но нещо в мен ме подтикна да се загледам и заслушам в музиканта, който винаги е бил там, свирейки една и съща песен. Песента ми се стори по-приятна и мелодична.
Колкото и незначителен да е за света, този човек, успя да продаде своя продукт на мен. Това e един идеален пример за продажбата с добавена стойност. За продажбата от сърцето на човек, който иска да повлияе на хората покрай него. Той не се опитваше да продаде с цел да спечели пари от това, а да достави удоволствие. Срещу него забелязах двама търговци на някакви дрънкулки.Те целяха да направят продажбите си колкото се може по-бързо. Макар продуктите им да бяха такива, които ще захвърлим или оставим на рафта, и ще забравим да събират прах. Това ме накара да се замисля какъв продавач искам да бъда.
В забързаното ежедневие, с което всички ние се сблъскваме, се запитах дали сме съумели да запазим тази част от нас, в която сме добри, грижовни и усмихнати.
Замислих се – какво целя с продажбата на даден продукт?
Да продадеш веднъж е лесно. Още от деца ние имаме инстинкт да продаваме нашите идеи. По-трудно е да успеем да продадем продукта си и да останем и бъдем запомнени с усмивка. За тази цел, по мое скромно мнение, трябва да се разграничиш от обикновеното.
Личност – или поредният продавач на дребно.
Да бъдеш личността зад продажбата за мен означава да си човекът, който успява да провокира нуждите и доверието на хората. Те вече не се интересуват от теб или продуктите, които предлагаш, а от мнението на близки и приятели. Въпросът е да опитаме да грабнем хората с нашето отношение, за да постигнем позитивен ефект и клиентите сами ще се връщат при нас. За тази цел нека се стараем да бедем от тези, които са успели да се развият и постигнат поставените си цели. Като продавачи трябва да успеем да се отделим и да не бъдем поредните продавачи на дребно, а да се откроим с нещо ново и нестандартно. За тази цел ни е нужно да познаваме пазара, към който се стремим.
Трябва да проучим добре пазара, на който ще продаваме!
Това е една много важна стъпка от продажбата. Ако не знаем на кого ще продаваме, е абсолютно сигурно, че ще се провалим в нашия опит. Всеки, който притежава магазин, верига магазини или сергия за дрънкулки, се е насочил към определена група хора. Имате много голям избор от сфери на продажба, въпросът е – на кои от тях искате да въздействате с вашите продукти?
Умението да познаваш продукта (тоест себе си)!
Продуктът олицетворява това, което сме. За да успеем да направим продажба или да сключим сделка, е необходимо да познаваме нашия продукт. Да знаем какви качества притежава, дали е удобен, функционален или евтин. Ако притежава и трите – нещо най-вероятно не е както трябва. Трябва да се фокусираме върху качеството, което е най–важно за нас. По-този начин подобряваме продуктивността и личността, която притежава продуктът. Ясно се изразява и мотото на марката (брандът), който произвежда даденият продукт. Хората сме продуктите, които продаваме. Знаем ли силните и слабите страни на нашите продукти, ние познаваме продукта и себе си. Трябва да знаем слабите си страни и да умеем да ги прикрием. Да знаем силните си страни и да можем да ги използваме по най-ефективния начин за нас.
Успяваме ли да се абстрахираме от отказа на хората и дали приемаме „Не“ за отговор?
Без значение с какво се занимаваме, винаги има неща, които са ни страст и се опитваме да продадем. Често срещаме хора, които казват „Не“ на нещата, с които се занимаваме. Ако сме успели по някакъв начин да приемем тяхното мнение и да го обърнем в наша полза, ще бъдем много по-успешни.
След като музикантът спря да си поеме въздух, реших, че е време да потегля и го направих с усмивка, която се опитвам да поддържам и до днес. Надявам се от историята, която споделих, да сте получили един лъч светлина и топлина, че не всичко на този свят се купува с пари. Ако сравним парите и времето, ще достигнем до извода, че те са напълно еднакви. Аз предпочетох да дам на музиканта пари и да си купя времето да се насладя на слънцето, приятната песен и усмихнатите хора, вместо да ги задържа и складирам за себе си. Защото колкото пари и време да имаме, те никога не ни достигат. Винаги ще искаме повече и повече от живота и ще грабим с пълни шепи.
