Хората казват, че по „дрехите посрещат, по ума изпращат“. Това е типична черта на човека. Доказателство, за което е самият фолклор, който има още една поговорка или мантра, която е насочена към обичайния за нас повърхностен поглед – „Не съди за книгата по корицата“. Обръщайки се към фолклора, можем да видим много, както за историята на един народ, така и за психологията на отделния човек. Конкретните две „крилати фрази“ не се отнасят само до нашия фолклор, който наистина е много специфичен.
Те са силно разпространени, тъй като отговарят на психологическа черта, присъща на всички нас.
Природата не ни е създала, за да правим нещата, които правим. Човешкото същество е създадено за да преследва, скача, хвърля, изградени сме за физически труд и бързо движение. В такава среда е трудно, а и опасно, да се замисляш, да обсъждаш, да чакаш „подходящ момент“. Движенията ни трябва да са мигновени, а следователно и мислите ни. Спестяваме време от обмислянето, затова притежаваме т.нар. „мисловни матрици“, с които опростяваме света. Въпреки че са изключително полезни, те продължават и навярно ще продължават и за в бъдеще да ни правят до известна степен повърхностни. „Оу, този човек носи униформа – трябва да е полицай, включваме конформното мислене и поведение“, „А, този е одърпан и скъсан, трябва да е бездомник – мога да съм по–спокоен, няма да получа наказание, ако сгреша“.
Така реагираме на почти всяко нещо – скъп телефон (или друг предмет), означава, че собственикът е по – заможен, което, обаче не е задължително да е така.
Телефонът(или другият предмет) е твърде възможно да са купени на изплащане, човекът с униформата може да е измамник, а бездомникът – полицай под прикритие. Въпреки всичко обаче, ние твърде рядко се замисляме за тези възможности.
Хората просто сме такива – посрещаме по дрехите.
Как да ни е полезно това знание ?
Облечете се подходящо. Не, не Вас. В публичните си изяви Стив Джобс е бил облечен с пуловер и дънки – нищо особено. Онова, което трябва да облечете подходящо, е своят продукт. Каквото и да правите, правете го с любов, внимание към детайла и желание да бъде изпипано, перфектно. Желанието да го купите трябва да присъства и у Вас самите. Всяко нещо, което правите и продавате, можете да изпипате повече, да добавите стойността на външния вид, на преживяването, а така да увеличите и цената. Ако продавате макарони, можете да ги поставите в хартиени пликове, така не само ще са по-изпипани, но и ще правят голямо впечатление на щанда – пластмаса, пластмаса, пластмаса, не пластмаса. „Тези пък макарони какви са?!“.
Красотата на продукта и изживяването с него, разбира се, не трябва да са еднократен акт, който не присъства никъде другаде. Сайтът, отношението към хората, щандовете(или магазините) Ви… всичко, което правите, трябва да говори за същото качество и стойност. Същата емоция.
Естествено, възможно е да желаете да правите продукт за всички – като хляб например. Не че не е възможно да облагородите по някакъв начин външния вид на хляба или опаковката му, като по този начин го направите различен, но можете да минете и без това. Хлябът е нещо, което хората просто купуват. Ако продавате хляб или сходен с него продукт, добре помислете дали можете (и колко ще ви струва) да бъдете различни. Ще успеят ли продажбите да покрият разходите?
От друга страна, обаче, ако имате желание продуктът Ви да се разпознава и отличава, ако смятате, че наистина има какво да предложите – облечете се подходящо.
