„Винаги продавай с добавена стойност“ ни каза Сава Бобчев в една от лекциите в 9 Academy. Признавам, че си наложих тази година да стане част от житейската ми философия. По странно стечение на обстоятелствата, обаче, онзи ден се убедих в нещо друго, също толкова важно – че трябва и да купувам с добавена стойност.
Какво имам предвид? Нека обясня.
Търсенето определя предлагането. Едва ли току що ти разкрих тайната зад топлата вода, но за жалост твърде малко хора истински разбират смисъла зад тези думи. За да илюстрирам, ще използвам примера, даден ми от един от малкото изключителни преподаватели, които съм имал и продължавам да имам честта да слушам по време на университетското си образование.
„Следният казус, колеги“ започна той, почти стандартизирано, в една мрачна и мразовита есенна утрин (твърде необичайно за него, всъщност).
„Отивате при един продавач на килими на селския площад и си поръчвате от каталога му един от най-скъпите и изящни персийски модели . След два дена се връщате да си го вземете и след като го разпъвате вкъщи, оставате изключително доволни – връзва се идеално с цвета на стените, а шарката му подчертава венгето на старинната ви маса за кафе по неповторим начин.“
„Обаче, има един малък проблем„, подметна той след кратка пауза. „В момента, в който показвате новия си килим на съседката и подробно й обяснявате как и от кого сте се сдобили с него, тя възмутено ви информира, че този продавач използва детски труд, за да шие килимите си, което тя разбира се, знае от доверен източник. Вие, бъдейки хора с висок морал, оставате дълбоко потресени и се връщате при продавача, влачейки килима под мишница и настоявате да ви върне парите незабавно. Обаче, продавачът не вижда защо би развалил договора си с вас – килимът си е изряден, че даже е от доста високо качество.
„Да, едни деца ми ги шият, и какво от това?“, ви заявява надменно той.
Същевременно, вие знаете за злините на нечестния продавач, но няма как да докажете неговото грубо нарушение на трудовите права на децата. На какво основание, уважаеми колеги, можете да развалите договора си с лошия чичко-експлоататор и да сложите край на порочната му практика?“
Настана тотален смут. „Ама договорът за изработка или продажба е?“, се чу отнякъде. „Не, не си прав, нямаме несъответствие по смисъла на ЗЗП“, прошепна някой възмутено. „Ама това не е ли недостатък по смисъла на чл. 193 ЗЗД?“, възкликна някой в другия край на залата. „Имаме ли основание в някоя конвенция за трудовите и социални права?“, почти извика друг зад мен, вярвайки, че най-накрая е открил отговора.
След като изслуша търпеливо една дузина предложения, доцентът отново притихна и леко сбръчка веждите си (това предвещаваше, че ще ни разкрие решението). „Всъщност, колеги, не можете да развалите договора си с търговеца на килими“, изстреля той.
Отново смут.
„Не можете и да сезирате някой компетентен орган, доколкото всички такива изпълняват съвестно функциите си, тъй като вие нямате доказателства за дейността на търговеца. Вашите обвинения биха били нищо повече от една проста клевета или набедяване в престъпление. Вашата дума срещу неговата.“
Залата се заля от недоволни коментари. След като всички се успокоиха, той продължи с типичния си необезспокояван тон. На моменти беше дори плашещо спокоен.
„Това, което можете да направите, колеги“, поде той, сякаш леко разочарован от дадените му предложения „е да наемете една група ядосани хипита с огромни табели, на които е изписано с още по-огромни червени букви „ЕКСПЛОАТАТОР НА ДЕТСКИ ТРУД„ и да ги позиционирате непосредствено пред щанда на съответния продавач, нарамени с грамофони и вувузели. Гарантирам ви, че до една седмица нашият зъл чичко ще е фалирал по най-зрелищния възможен начин.“
Алелуя!
Писнало ли ти е да ти тряскат огромни сметки, чиито механизъм на изчисляване е строго пазена тайна? До гуша ли ти е дошло от боклуците, които ти тикат под носа ежедневно? Ужасното обслужване изкарва ли те извън нерви?
Мен също.
Миналата седмица се появи проблем с колата ми – нещо вдигаше шум отпред по окачването, затова я вкарах в сервиза за една рутинна смяна на преден лагер. Прибирам си я след час и половина, като установявам, че вече имам нов проблем – воланът ми сочи силно надясно, докато се движа в права линия. Обаждам се в сервиза с най-добри намерения и получавам отговор от сорта на „Да, то така се получава, като сменяме лагер отпред. Няма никакъв проблем, трябва да регулираме предницата. Докарай я, когато можеш, струва 25 лева“.
Мисля, че е излишно да споменавам, че вече имам нов сервиз.
Поуката е ясна, спри да си търсиш извинение и да се задоволяваш с некачествени продукти. Законите не са съвършени, нито пък са безгрешни хората, които ги налагат (те са хора все пак). Това, че всички в дадена ниша предлагат кофти продукт, не означава, че ти трябва да се примиряваш с този кофти продукт. Изкрещи ядосано „НЕ!“ на хората, които ти продават боклуци. Изгони продавачите, които те заливат с пропаганда за поредната безполезна помия.
Разклати кулата, която са си изградили монополите – те стоят нависоко, а там друса най-много. Ти имаш тази сила.
Ти сам определяш кое ще стигне до пазара и кое ще се продава добре. Когато купуваш боклуци, ти ще получаваш още такива. Когато даваш шанс на тарикатите, те ще използват детски труд, който да им върши мръсната работа. Същевременно, когато търсиш качествени продукти и услуги, ще ти се предлагат повече от тях.
И за край, оставям те с последните думи на моя любим преподавател, изречени в края на същата тази лекция:
„Уважаеми колеги, искрено ви моля, преди да станете добри юристи, бъдете сигурни, че сте добри хора. Когато нещо не ви харесва на този свят, излезте, намерете начин и го променете.“
Затова и аз те призовавам, купувай с добавена стойност и направи света по-добър за всички нас.
