Всеки човек има определено количество енергия, която може да изразходи за ден. Ресурс от енергия, който е строго индивидуален за всеки. Има много научни теории и проучвания относно термина и видовете енергия, но за целите на тази статия ще разгледаме енергията на човек като способността му да извършва дадена дейност с определено ниво на концентрация. Базирано на горепосочената дефиниция, може да разделим енергията на два вида – физическа и психическа. Въпреки че двата вида имат много допирни точки и общи принципи, ще се концентрираме върху психическата енергия.
Всеки мъж, жена или дете на планетата има определено ниво на тази енергия, което може да изхаби за един ден. Всяко важно решение, което взимаме, черпи от тази енергия. Всяка задача, която изисква от нас да премисляме различни алтернативни възможности и варианти, също черпи от тази енергия. И макар за разлика от физическата умора, понякога психическата да не се забелязва толкова лесно, тя е не по-малко опасна и с нея трябва да се внимава. В много напреднали държави започва да се забелязва така нареченият „бърнаут“ синдром, който е резултат от прекаленото натоварване, базирано на психическа основа.
Но с какво може да ни помогне тази теория и защо ни е необходимо да се замисляме на тази тема? Дори да сме далече от „бърнаут“, е добре да знаем за какви неща изразходваме енергията си. Дали губим голяма част от деня в разискването на незначителни теми и в момент, в който трябва да се концентрираме върху важните неща, вече сме към края на нашия енергиен капацитет. На президентите на някои големи държави не им се позволява да се притесняват и мислят за теми от типа: какво да облекат, какво да закусват и др., с идеята да не изхабяват тази „енергия“ и да могат да се концентрират върху важните неща през деня.
Има хора, които не успяват да изразходят тази енергия през деня и за тях не е проблем да се концентрират при необходимост, но в забързаното ни ежедневие и в постоянно променящата се среда, все повече хора започват да достигат този лимит. Особено видим е този проблем при хора, които искат всичко да върви по план и се опитват да балансират на няколко различни фронтове и по много задачи в едно и също време. И разбира се, искат всичко да се направи както трябва. За тези хора (сред които съм и аз) бих искал да кажа, че в края на деня е важно да сме изразходвали енергията и концентрацията, която имаме, за правилните неща. Когато имаме важни задачи, е по-добре те да се вършат, когато човек може да им отдели определеното внимание.
А в крайна сметка винаги ще има неща, които няма да се случват както бихме искали и няма да имаме енергия за тях, но в това е разковничето. Важното е да имаме енергия за важните неща. Пък за не дотам важните неща може да приемем, че… е, понякога е ОК някои неща да не са ОК.
