Аз съм доста впечатлително същество, обикновено мога да обърна внимание на дребни детайли или отношенията на хората на съседната маса. Не че клюкарствам, напротив, ако не мога да кажа нещо добро за някого, предпочитам да не го обсъждам. Давам мнението си, ако са ме попитали и винаги гледам да не съм крайна. Но няма как да променя природата си и да не обръщам внимание на нещата около мен. Дали ще се вгледам в красивия залез и облачетата, които изглеждат все едно някой е замахнал с четка по небето или просто ще чуя как някоя изнервена майка се кара на детето си, докато минавам покрай нея – различно е.
За съжаление като по-малкa и доста изживявах тези впечатления, дори и когато не касаеха мен, затова се запитах по какъв начин да „пресявам“ емоциите. Истината е, че човек трябва да има ценностна система, която да не си противоречи в основите си и да проявява малко повече воля и самообладание в някой моменти. Но може ли човек да проявява контрол и самообладание без да има точна преценка за ситуацията и реакцията му да е базирана на ясни ценности – НЕ! В една ситуация ще си спокоен, в друга ще избухваш. Истина ви казвам, самата аз съм го изпитвала, затова започнах да чета всякакви философски книги, в които да търся отговорите на въпроси и „рецепти“ за мъдрост. Няма да изброявам сега заглавия, за да се правя на много начетена, но една книга няма как да не бъде спомената – автобиографията на Бенджамин Франклин!
Това е може би една от най-стойностните книги за мен. Това, което я отличава от другите селф-хелп книги (впрочем той е авторът на първата такава) е, че освен рецепти за успех и примери, той изключително искрено споделя мислите си с читателя и на моменти сякаш участваш в разговор, а не четеш книга. Освен това, ти дава насока да си изградиш сам система, която на теб ти харесва и ти дава много точен начин как да провериш себе си дали наистина действаш според принципите си или просто спазваш някои правила отвреме -навреме.
Разсъждавам по тази тема, защото където и да отида – някой хубав ресторант, кварталния магазин или просто по някакъв начин ми се наложи да комуникирам с хора, които не си избирам сама, а са там и биха ми предоставили някакви услуга/стока, то често има разни тарикати, нерваци или за какъвто вид „боклучари“ се сетите. Наричам ги „боклучари“, защото носят навсякъде боклука си и винаги се опитват и вас да ви натоварят с него, да поносите и вие малко. Често това са хора, чиито живот е извън техния контрол и са си измислили причини, или постоянно си измислят причини защо са нещастни. Това е техният начин да придобият контрол над нещата – като създават и разпространяват излишна драма. За да се справите с това, тъй като колкото и да подбирате приятелите си, понякога ви се налага да излезете от вашия кръг на любовта и приятелството, трябва да имате много силна ценностна система и вътрешна гравитация, която да ви връща обратно към това кое е и кое не е важно. Разбира се, не казвам да се правите на идиоти и да не захапвате, когато някой открито се подиграва с вас, а просто да знаете как да връщате обратно боклука и да вземате само това, за което сте дошли.
Например, вчера отивам да си тегля пари от банката, защото си прецаках картата и докато ми я издадат, ми се налага да я правя тази гимнастика. Вследствие на което минавам до близкото магазинче за алкохол и цигари и си поръчвам вода и кафе и давам десет лева, жената ми отвърна с нервен тон „Нямате ли по-дребни пари?“, при което аз й отвърнах , че нямам и току що съм изтеглила. Тя ми се сопна и каза „оо, по цял ден само теглите и минавате оттук да си ги развалите“, при което аз се усмихнах взех си рестото и нещата и й казах „Еми, по-добре е да минават, отколкото да не минават“ и си излязох. Някой горделив човек, най-вероятно щеше да се ядоса и да си тръгне, затръшвайки вратата, аз обаче сметнах, че ми се пие кафе и вода и това, че животът на тази жена е кофти – не означава, че и на мен трябва да ми е кофти. Взех каквото ми трябва и си продължих с усмивка деня, без после да си изкарвам нервите на първия срещнат близък, както често хората правят, след като им се е случило нещо подобно. Някой сега ще каже, аз съм много чувствителен и емоционален и не мога да се владея така. Еми, имам новина за вас – аз мога да се разрева от щастие, само защото ви разказвам някой хубав момент – сиреч бая емоционална бомбичка съм, а и както споменах в началото, съм доста впечатлителен човек. Не е въпросът доколко сте емоционални, а доколко знаете кое е важно и кое не за вас!
Много често ми се случва да виждам изнервени родители – бащи и майки, които попляскват децата си или ги заплашват по отвратителен начин „Ще те оставя!“, „Ти си ужасен, защо не си като другите деца“, „Писна ми от тебе!“ и такива подобни прекрасни начини да възпитате детето си на агресия, ниско самочувствие и условна любов – ако правиш каквото ми е угодно – ще те обичам. Разбирам, че е нормално човек да се поизнерви понякога и да се изтърве, ама като гледам колко бурно и моментално реагират някои хора, а дори и попляскват децата си, без да им обяснят какво са сгафили и какво е опасно, например да направят, то ми се струва, че това се случва доста честичко.
Затова скъпи родители, ако правите нещо подобно – признайте си, не сте достатъчно подготвени да възпитавате децата си. Прочетете някоя книга или отидете на терапевт, защото вашето поведение и реакции формира разума на едно малко човече. Ако вас не са ви обръщали внимание – не повтаряйте грешките на родителите си, вашите деца няма нужда да „плащат“ за отминали събития или вашите стари рани. Проявете воля и намерете начин да създадете отговорни, свободни от комплекси и добри хора. А и това предизвикателство ще ви помогне вие самите да израснете.
В заключение искам да кажа, че не може да си голям професионалист на работа и да си кръгла нула като любим и родител. Ако си професионалист – трябва да си професионалист във всяко едно отношение или поне да се опитваш да бъдеш! Затова винаги съм се чудила на двойните стандарти на хората. Като например, в магазина една баба пред мен си купува месо и момчето едва ли не й се сопка, понеже тя иска точно 200 грама, а той й беше сложил малко повече. Да не говорим, че бабето беше от готините, едно вежливо, приятно, женицата ми се усмихна и ми се извини, че ме е забавила, при което аз също й отвърнах с усмивка и й пожелах хубав ден. Кефя се като срещна готина баба, защото доста от тях са много изнервени и злобни. После обаче същият продавач ми се усмихна и на мен, за да ме сваля, което беше просто ужасно. Първо, аз си купувам месо – прекрасно място за свалка, второ, току що си се „разбучал“ за нищо и никакво на жената пред мен, защото тя не може да ти даде каквото искаш, какво ли прекрасно впечатление си ми направил? Трето, имам си приятел и въобще не ме занимавай, задник такъв! 😀
Това е много прост и пресен пример от ежедневието ми, който не е кой знае колко интересна и увлекателна ситуация, а по-скоро е важен, за да покаже как хората имат двойни стандарти и се ориентират по вятъра.
Бъдете скали, оставяйте следи!
