След въодушевяващите лекции от модул „Продажби“, които като нажежена жупел обгаряха любопитството ми, придобих самочувствието, че и аз бих могла да продавам! Нещо повече… за пореден път се убедих, че когато човек изпитва желание, той може да се научи на всичко. „Невъзможно“ е дума, която присъства само в речника на мързеливите. А „нямам достатъчно опит“, „не мисля, че имам потенциал“, „не ми се отдава“ са удобни оправдания, които са плод на послушно примирение и привикване с (иначе неудовлетворяващата) действителност.
Ако искаме да се научим, ще намерим начин, ако се стремим към цел, ще я постигнем. По-неангажиращо е да не се пробваме, защото може да сгрешим!? Разбира се! Но ако сме избрали позицията на пасуващ играч, то не би следвало да имаме доблест пред себе си, за да мъмрим. Нямаме право да бъдем недоволни, когато сме проявили малодушие. Един мъдър човек беше казал „Започнеш ли, значи си спечелил половината игра.“ Безапелационно се съгласявам с неговото мнение и бих предизвикала всеки да започне, защото дори отначало да не е достигнал очаквания резултат, той не е загубил нищо. А кой е измислил тази велика заблуда, че успехът се случва от първия път?!
9 Academy ме провокира да започвам. Научи ме да давам гласност на мислите в подсъзнанието си и да лавирам с тях. Научи ме, че щом идеята ми се е зародила в ума, значи трябва да ѝ вдъхна живот. Защото идеите са като вълшебни подаръчета, когато ги обгрижваш, те се самоподхранват, развиват се, растат и те превръщат в идеен човек (полумагьосник!), жив извор на знание. Но не бива да се задоволяваме само с идеята, защото тя е прекрасен ориентир и вдъхновител, но сама по себе си е безполезна. Идеята е моторът на машината, чиито колела се смазват от нашите воля, мотивация, постоянство и увереност. А нашата активна дейност върти педалите и дава начало на пътешествието. Идеята е пътеводната стрелка към целта, но не е самата цел. Успелите хора слагат ясна демаркационна линия между щение, намерение, желание, мечта и цел. А хората на върха се отличават с качеството си на далновидност и са усвоили скъпоценното умение да превръщат обикновените цели в мисия, в кауза, в свое призвание. И така ден след ден те успяват, защото не се отказват от работа в името на каузата си. Човек, когато постига целите си е щастлив, ето защо мисля, че идейният и деен! човек достига ежедневно до абсолютната свръхценност – щастието. Той никога не е омърлушен, защото е наясно, че винаги има начин. Защото е мотивиран. Защото чрез идеите си, той твори иновации и се учи на стратегии и концепции. Защото точно, когато действаш трупаш опит. И точно когато попаднеш в капана на лабиринта, се учиш как да разплиташ ребуси. Точно когато паднеш, можеш да се изправиш – калéн и зареден с нови сили. Аз съм благодарна на 9 Academy, защото тук обръщаме съществено внимание на грешките. По старо клиширано, но безупречно адекватно правило „Няма грешки, има уроци“, ние се стремим не към съвършенство, а към осъзнат оптимизъм, който няма нищо общо с лековерния перфекционизъм.
В този смисъл 9 Academy не ни дава крила. 9 Academy ни учи как да си направим самолет.
А това е невероятно ценно умение, чрез чийто инструментариум няма как да не кацнеш на върха.
Е… понеже модул „Продажби“ беше изключително интересен и полезен за мен, ще се запитате дали си сътворих увереност? Дали се научих да продавам? Дали мога да продавам? Отговорът е, че не знам, защото още не съм опитала. Никога няма да забравя думите на Деси Бошнакова от откриващото събитие на Академията: „За да се намериш, първо трябва да се изгубиш.“ А в 9 Academy учим точно толкова, колкото да се изгубим в необятното море от знанията. Дали ще съумеем да плуваме в него, зависи от нас. 9 Academy не ни показва шамандурата, а ни учи на сигурни техники за плуване. Ще се научиш да плуваш или ще търсиш спасителен пояс, хващайки се накрая отчайващо за компромисен вариант като удавник за сламка? Зависи от всеки индивидуално! Изборът е свободен. Продажбите заинтригуваха интереса ми и съм сигурна, че в бъдеще ако опитам, ще успея, просто защото го искам и не се боя да бъда дръзка в намеренията си. Да си смел не значи да не се страхуваш. Да си смел означава да устояваш на страха си, да го преодоляваш, да разширяваш неговите измерения като постоянно се сблъскваш с коварната му мембрана. Доста храбро, а? Де юре, мога да се науча да продавам всичко. Но дефакто?! Hе съвсем…
Ще ви разкажа една история, която ме просветли какво НЕ мога да продавам. С какво не може да се прави бизнес?
Срещнах вчера една осиротяла девойка. Плачеше. В очите ѝ се разчиташе, че има нужда от помощ. Попитах я с какво мога да ѝ бъда полезна, отвърна ми: „Трябва ми усмивка. Искам да бъда щастлива. Нелепо е, но…точно в този момент бих желала да похарча парите си за усмивки, но уви, няма магазин, в който да се продават.“
В този момент ми се прииска да бръкна в джоба си и да ѝ дам една. Без пари. Исках да ѝ подаря усмивка, но не можех. Тогава ѝ казах: „Не се стреми към усмивките, защото те са само повърхностното отражение на чувството. Не плачи за усмивка. Мисли си за щастието. Щастието никога не разплаква, стреми се към него. Мисли за това, което искаш да постигнеш, стани от пейката и започни да го правиш още сега. Може би ще ти бъде трудно, може би ще ти е неловко, но пък всяка стъпка ще е крачка по-близо до желаното от теб. А там, където е твоето желание, е и саркофагът с твоето щастие. Забавлявай се, докато търсиш щастието, в противен случай дори да го намериш, то няма да ти носи достатъчно удовлетворение. Щастието не е нещо конкретно и не би могла да го намериш, ако не го пуснеш да заживее първо в теб. И не е задължително да си винаги усмихната. Понякога да преживееш щастието си, без да го изразяваш външно, ти позволява да изсмучеш максимум от същността му. Не търси усмивките, те могат да бъдат и фалшиви. А щастието…то е най-естествената проява на човешка емоция – наслаждавай му се!“
И тогава разбрах, че не мога да продавам усмивки. Но мога да дарявам мотивация. И го избрах. С щастието не можеш да търгуваш. Както и с времето. Тези величини са господари на света ни. Те не са разменна монета – не могат да се купят, да се наемат, да се промотират, да се рекламират. Те просто съществуват и ние трябва да се научим да танцуваме в хармония с тях, за да не съжаляваме, че сме ги изгубили.
Макар историята да не кореспондира съвсем точно с продажбите, тя реферира към чисто човешкото у нас. Защото аз вярвам, че преди да бъдеш успешен предприемач, продаващ, бизнесмен, счетоводител, адвокат, или каквато и да е професия, трябва да притежаваш едно базисно качество. Преди да бъдеш лидер, трябва да бъдеш човек. Истински в отношенията с хората си, истински и пред себе си. Защото трябва да се замислим, че не работим с финансите, а с хората, които управляват финансите. И ако пренебрегнем чове
щината у себе си, много скоро ще бъдем пренебрегнати и ние. Това води до разочарования, демотивация, а недалеч и до… провал.
Професионалните умения и опитът са значително важни за добрия специалист. Но добрите отношения с хората са задължителни за отличния специалист. И лично аз не бих могла да класифицирам някого като добър в професията си, ако той не е чист в професионалните си отношения и не уважава хората, с които работи. Нека не омаловажаваме човешкия фактор, защото не си заслужава трудът и ученето да изтекат в канавката на провала, защото не сме съумели да съхраним хуманността си. И понеже вярвам, че мотивацията отключва много позитиви, няма как да пропусна цитат от гениалния Робин Шарма:
“The swiftest way to triple your success is to double your investment in personal development!”
