Димитрина Василева ни „срещна“ с ангажираността на служителите в една организация и кои са ключовите компоненти, които поддържат тази ангажираност. Обучението протече по вълнуващ начин, като в началото дори самата Димитрина сподели своята история, развитието си в EY и това, което я мотивира. Участниците пък трябваше сами да разчетат и анализират резултатите от проучване за ангажираността на служителите в собствената им компания, а след това да предложат решения за подобряване на резултатите.
Ето какво разбрахме за Димитрина Василева, за опита й и ангажираността на служителите:
Кога започнахте да се занимавате с управление на човешките ресурси и какво Ви провокира да се развивате в тази сфера?
Попаднах донякъде случайно още в първите дни на трудовия ми опит. Първият ми проект беше огромен подбор, където имаше нужда от помощ и участвах като помощник-организатор. Организирах интервюта, тестове, събирах и проучвах биографии и препоръки, говорех с кандидати. Беше малка, но значима възможност, която ми даде много опит, с който успях да навляза и да направя следващите си крачки в тази сфера. С този опит научих никога да не отказвам и най-малката възможност да науча нещо ново, не се знае къде може да те отведе това ново знание. Тогава се впечатлих от това какво удовлетворение тази сфера може да даде на самия теб, на бизнеса и на всеки човек. До ден днешен изпитвам удоволствие да съобщя предложение за работа или пък хубавата новина, че избраният кандидат е приел офертата.
Ангажираността на служителите е един от ключовите елементи за успешното развитие на дадена организация. Кое обаче движи хората в организацията и кое е важно за тях?
Разбира се, хората са различни, което предполага различни нужни и предпочитания. Днес голямото предизвикателство пред всяка компания е как да опознае хората си. Все повече работим в мулти национална и мулти културна среда, към това добавям и факта, че в много организации работят поне 3, а някъде вече и 4 различни поколения. Важният въпрос за всяка организация е познава ли нуждите на тези различни групи и хора.
Има разбира се основни неща, които са валидни отвъд поколенията, националността, възрастта, ранга и всичко останало. Неща като прозрачност при комуникацията или това човек да се чувства част от нещо по-голямо, от общност или пък да получава признание за усилията, които полага.
Кое за Вас лично е най-важно в ангажираността Ви към това, с което се занимавате? Какво Ви вдъхновява?
Със сигурност да намирам забава във работата – с колегите ми, в задачите ми, да имам възможност да екпериментирам, без да се притеснявам за това. Другото е разнообразието в работата и възможността всеки ден да уча нещо ново. Интелектуалното предизвикателство е един от големите стимули за ангажираност.
По време на обучението в 9 Academy специално обърнахте внимание, че ангажираността е нещо различно от работохолизма, въпреки че понякога ангажираните служители отделят от времето си по време на отпуска, за да свършат служебна задача? Бихте ли пояснили отново разликата и за нашите читатели?
Ако изходим от това, че работохолик е човек, който прекарва ненормално количество време в работа бих отнесла работохолизма към състояние на burn out. Повечето проучвания за ангажираност определят ангажираните хора като енергични, ентусиазирани, физически здрави и щастливи. Burnout-a е обратното на всичко това. Ангажираният служител изпитва удоволствие от работата си и често не разбира кога минава времето и понякога рискува да бъде възприет като работохолик.
По време на обучението Ви в модул „HR” дадохте интересна задача на участниците. Какви са впечатленията Ви от тях и какво ще им пожелаете?
Останах с впечатление, че участниците са много ангажирани с обучението си в 9 Academy и не жалят усилия и време, за да стигнат до нови знания. Факт е, че в 22 ч. те работеха активно и охраната на университета дойде да ни „помоли да напуснем сградата“. Беше интересен сблъсък на ангажираност и не-ангажираност.
