Ежедневието ни започва с една дума (facebook) и завършва с нея. Защо? Това е въпрос, на който смятам да отговоря за себе си и да споделя с вас. Колкото по – забързано става нашето ежедневие, толкова по-трудно успяваме да запазим себе си. Така се случва и в заобикалящия ни свят. Технологията навлиза и се развива с такива темпове, че едва успяваме да следим и да се възползваме от новостите, които ни се предлагат с всеки изминал ден. Вече се нуждаем от близост повече от когато и да е било, а не от така наречените виртуални реалности.
Ще споделя примера, който ме накара да се замисля и да споделя.
Всички вече имаме достъп до електронни канали, като Skype, Facebook, Google+, Linkedin, twitter и много др. На лист хартия бях записал адреса на едно събитие, което много исках да посетя. Пътуването ми отне около 20 минути, за които благодарение единствено на мобилния си телефон, открих адреса и това как да пристигна. Като пристигнах до локацията се замислих, че двадесет минути съм бил над телефона в опит да я открия местоположението й. Успях, стигнах навреме, но вероятно съм пропуснал всичко, което се е случило покрай мен. Не само тази случка обаче ме накара да се замисля. Забелязах, че комуникацията може да влияе и на нашите емоции, например: когато се чувстваме отегчени, най-често ползваме YouTube. Когато сме самотни, посещаваме Facebook. Когато се чувстваме несигурни за нещо, ползваме Google. Пътувайки, забелязах, че хората са започнали да гледат в тези красиви и все по-големи екрани на смартфони. Да не забравяме, че скоро ще излязат и носимите устройства. След няколко месеца излиза и Apple watch. Ще станем свидетели на това как много от навиците, които сме създали, ще се прехвърлят към нашите носими устройства.
Преди около 7 години всичко това не беше толкова развито. Имахме време и желание да разглеждаме всичко, което ни заобикаля. Четяхме вестници и рекламите по спирки и автобуси. Заговаряхме хората на спирката- било то за минутите до автобуса или времето. Съумеем ли да възстановим тези навици, светът ще стане много по–интересен за нас.
Замисляли ли сте се, че сме близо до тези, които са далеч, но се отдалечаваме от тези, които са до нас. Наскоро ми разказаха една история, която ще споделя. Тя се развива в Китай. За дa избегнат загубата на границата между кибер пространството и реалността, те измислят игра, с която да подобрят комуникацията си. Играта сама по себе си е доста проста и практична. Излизайки с приятели на кафе или ресторант, те поставят телефоните си в средата на масата. Уловката е, че който пръв си докосне телефона, плаща сметката. От опит знаем, че това не е никак приятно.
За да не попадам скоро в такива ситуации, реших да се опитам да използвам телефона по-рационално. В тази връзка прочетох и една статия, която ме препрати към линк с предизвикателства. Ще споделя с вас накратко за моите впечатления и линка, ако решите да провокирате себе си.
Challenge 1 : Keep The Phone In Your Pocket!
Това е предизвикателство, което приех на шега. Но се оказа доста полезно. Трябва да внимаваме, защото също като малките деца, телефоните могат да ангажират моментално нашето внимание. Именно затова аз изключвам звука и се старая, да поглеждам телефона, само ако нотификацията ме ангажира лично. Ако нямате много отговорности, може да носите телефона дори в чантата, за да може упражнението да бъде максимално ефективно. Но внимавайте с изпълнението й ако работите на отговорна позиция като лекар.
Challenge 2: Photo Free Day!
Знаем, че за някои хора е жизнено важно всички да разберат къде са и какво правят. Това предизвикателство е насочено точно към тях. Не е важно да споделим момента с всички, а да се насладим на компанията на хората, с които сме. Самите снимки нека използваме като спомен за тези красиви моменти, а не с цел да се покажем на всички.
Challenge 3 : Delete This App!
В тази секция ще опишем хората, които са пристрастени към виртуалната реалност. Това са хората, които в ежедневието си използват дадено приложение шест пъти повече от нормалния потребител. Ако опитате да го изтриете, ще ви се стори трудно. Опитайте без да го изтривате, а да го използвате по-рядко. Дори това ми се струва трудно.
Всички тези стъпки ще ни помогнат да създадем светът, в който мисля, че трябва да живеем. Т.е. да не се влияем от кибер пространството. Както споменах в началото светът се развива бързо и трябва да сме приспособими. Научих няколко неща от тези три предизвикателства:
1) Можем да си поставяме за цел всичко, стига да започнем веднага с изпълнението му;
2) Можем да избираме да прекарваме времето си с хората, които искаме и това кога и как да споделяме тази информация;
3) Можем да контролираме абсолютно всичко и то да работи в наша полза. Споделям и клипа, и линка, които ме провокираха за статията.
Добавям едно видео от реклама на Coca- Cola:
Един интересен линк с предизвикателствата, които описах: http://www.wnyc.org/tags/bored_and_brilliant_challenges/
