Таня Попова е още един много деен и целеустремен участник от Сезон 3 на 9 Academy. Споделя, че се стреми във всичко, което прави, да извлича полезното и да се забавлява. Така например, когато ѝ предлагат да помага с преподаването на народни танци на деца, е едновременно притеснена и развълнувана, но дава всичките си знания и любов. В резултат на това получава много повече – заряд и удовлетвореност, че днес учениците са надминали учителя си 🙂 „Защото децата са батерии, които нямат нужда от зареждане и отдават от енегията и любовта си на всички, без да се замислят или да съдят хората“, казва Таня. Най много в работата си обича организирането на събития. Въпреки трудоемката работа, финалният резултат винаги я радва, защото вижда щастливи и доволни хора.
Защо реши да се запишеш за участие в 9 Academy?
Като един типичен представител на своята зодия, взех това решение за 10 минути, в които изчетох всичко, което намерих за Академията. Попаднах във фейсбук на интервю от участник от миналия сезон – моя близка… даже може да се каже роднина, защото сме част от семейството на ФТА „София 6“. След като се запознах с идеята млади хора да получат знания, които да им помогнат да развият собствен бизнес и да останат в България, взех решението, че дори да не създавам нещо свое, ще ми е излючително полезно, дори само да се докосна до знанието на преподавателите. Преподаватели, които предават уменията си от, така да се каже „живия живот“, от практиката си, а не това, което получаваме в университета – суха материя, с която отивайки на работа, работодателите се чудят „На какво всъщост Ви учат в университета?“.
Всико това се случи август месец. Оказа се, че кандидатсването бе чак през септември, но не беше обявено кога. Затова всеки ден проверявах и чаках да излезе линк за кандидатстване. Между другото решението да кандидатствам и да участвам бе трудно за мен, защото това означаваше да спра с танците, защото репетициите ни се провеждат понеделник, сряда и понякога петък, а това означаваше и да се отдалеча и от семейството – ансамбъла. Но реших, че е важно да направя това за себе си! И така, в деня, в който се обяви, че може да се кандидатства за Академията, аз попълних въпросника и натиснах бутона „Кандидатствай“ с много надежда и жажда за нещо ново, което бях сигурна, че ще ме преобърне с главата надолу и ще ме предизвика.
Времето, през което очаквах да ми се обадят с негативен или положителен отговор, ми се стори цяла вечност. След което дойде интервюто! Супер вълнуващо! 🙂 Още с влизането си в залата на ICN.bg аз започнах да говоря и почти съм сигурна, че накрая ме изгониха (не млъквах, а дойде следващият кандидат и аз ги задържах). В същото време, когато ме попитаха, дали имам въпроси, аз нямах нито един въпрос, който да им задам – бях готова да чуя и приема всичко, което имаха да ми кажат, не беше необходимо да ги разпитвам – бях отворена за всичко!
След това трябваше да чакам мнооого дълго, за да получа отговора на въпроса – „Аз част ли съм от Сезон 3 или не?“ В това време за момент бях изгубила своя път. Бях в нещо като дупка, от тези, в които изпадаме преди рождения си ден….макар моят да беше още много далече! И при обаждането, аз бях много апатична. За моя изненада не успях да се зарадвам, а само задълбочих навлизането в дупката. Чудех се искам ли го толкова много както преди? Ще си намеря ли мястото там? Дали няма да съм най-загубената сред участниците? И тогава научих нещо!
С какво те предизвика 9 Academy?
Научих от моята приятелка, че това, което научаваш в Академията, е един голям бонус. Но всъщност истинското богатство, което си взимаш от нея, са хората! Това, с което всички участници завършихме Академията, е един жив организъм – хора, на които можеш да разчиташ. Това се оказаха от хората, с които наистина ходиш на кафе! Сещате ли се, когато видите някой познат, с който отдавна не сте се виждали, и все си обещавате, че ще се чуете да пиете по бира или да се видите, но всъщност никога нито един от двамата не го прави действително? Е, тези хора – девятковците не са от тях!
Та Академията ме предизвика и аз да бъда от тези хора! Да приемам предизвикателствата, които хората ми отправят. Най-голямото предизвикателство бе да откривам нови неща за себе си и отново бяха виновни нещотърсачите! Тези прекрасни хора, които на откриващото събитие ме накараха да се чувствам малка и незначителна, само защото те са велики и досегът до тях ме прави по-добра и по-пълноценна!
Кой беше най-полезният от деветте модула за теб? А най-любопитният?
Аз съм щастлива, че научих по нещо от всеки модул! Но най-впечатляващ си остава модул „Предприемачество“. И тук бих искала да се обърна към случващите Академията – това е най-вдъхновяващият модул с най-вдъхновяващите хора –преподаватели. А на бъдещите академици искам да кажа, че този модул се случва само един път в живота….и не е за изпускане!
Академиците от Сезон 3 ще ме разберат. След първата лекция, която бе с Теодор Панайотов, всички си тръгнахме от SOHO с еднакви чувства – ужасно впечатлени и вдъхновени и едновременно адски малоценни! И мисля, че всички си мислехме само едно – че можем само да се опитваме да бъдем толкова добри в това да имаме много ангажименти, да ги съчетаваме и изпълняваме и да имаме време и за семейството си, а също така и за забавление и учение! И последно – да сме успели….. за себе си!
Любопитно? Че то всяка нова е любопитна!!!
Какво научи за себе си в 9 Academy и как ти се отрази времето, прекарано в Академията?
Това даже не мога да го изкажа с думи! Най-малкото, което мога да кажа е, че спрямо обратната връзка от академиците – аз съм страхотен човек! Хахахаха…шегувам се! Просто те ме накараха да се чувствам добре в кожата си и да вярвам, че всъщност аз съм добра в някои неща и трябва да вярвам повече в себе си. А когато човек вярва в себе си, постига всичко!
Времето, прекарано в Академията, не може да се опише и сравни с нищо! Само ти отнема….като свърши!
Кое е най-ценното, което 9 Academy ти даде?
Надежда, че всички можем повече….особено заедно! Че има надежда за развитие, не само личностно. Развитие на България и в България. Всъщност научих нещо важно извън Академията, което пък всички в Академията прилагаха страхотно успешно! И то бе следното – може да ходим да учим в чужбина, даже е препоръчително, но след това да се върнем и да прилагаме наученото и добрите практики от другите държави и така пътят на младите ще бъде винаги напред и нагоре. И когато попаднем в закостенялата система, било то учебна, съдебна, административна или друга, няма да се откажем да случваме добро. Добро на себе си, добро на другите, добро на България!
Кой е най-яркият момент за теб от 6-месечното преживяване?
Най-яркият момент бе, когато Люба ме научи на нещо много важно – как някой решава какво искат да знаят другите?! Или иначе казано, когато имахме обучения на участниците и много хора, които очаквахме, че ще се включат, не го направиха. Причината да очакваме от другите хора да се включат се оказа проста – ние сме имали нужда от техните знания, да почерпим от техния опит, но те ни го отнеха! Отнеха ни го, защото смятаха, че няма да ни бъде интересно това, което имат да ни кажат! Отнеха ни го, защото в този момент те задържаха знанията за себе си, а не споделиха с другите! И не ние не им се разсърдихме, защото в този ден научихме много. Защото няколко души решиха да споделят знанията си с нас и ние се докоснахме до теми, които вероятно до преди този ден въобще не ни вълнуваха. Факт е, че в края на деня бяхме преляли и преизпълнени с нови знания и не можехме да поемем повече, но всеки от нас съжалява, че не е научил още – от други, които сметнаха, че тяхната работа и знания няма да са ни интересни! Не, аз не се сърдя на тези хора! Искам само да кажа, че човек никога не знае дали неговите знания ще бъдат полезни и интересни на другите! Благодаря ти, Велчева, че ни предизвика да излезем отпред и да споделим, въпреки страховете си, че хората пред теб не са дошли специално за това, което имаш да им кажеш, не са си платили, за да те чуят! Не са го направили, защото идват непредубедени и отворени да почерпят от теб! Защото всички присъстащи не знаеха темите на обученията, и все пак се събрахме да учим….да учим нови за нас неща! Затова благодаря и на всички взели участие и като публика, и като обучаващи!
И моля, всички да си вземат следното – недейте сами да решавате, какво да научат от вас другите! Нека те сами да решат!
Какво ще посъветваш бъдещите участници в 9 Academy?
Освен последното изречение от предния въпрос: Бъдете нещотърсащи и случвайте! Надявам се Академията да се развие толкова, че да може да взимат участие още повече хора! Защото Академията взима незнанието и го превръща в познание, превръща го в един жив огранизъм от хора, от които можеш да учиш и да случвате заедно! 9 Academy преобръща съдби! Дава приятели! Това е… нищо по-прекрасно!
