Идеята се роди в една студена зимна вечер. Представихме си, че ще отидем в едно село (решихме да е в северозападна България с презумпцията, че там нуждата е най-голяма) и ще помогнем с каквото можем – ще нацепим дърва, ще боядисаме пейки, ще сглобим някоя и друга беседка…
Не винаги нещата се получават така, както си ги представяме. И май така е по-добре.
На проучвателно пътуване, когато се озовахме в центъра на мото събор (бяхме три момичета и повече от очевидно си бяхме „забравили рокерските премени“), установихме добри взаимоотношения с хижар и семейството му, които стопанисват хижа „Ком“ от има няма вече 10 години, планът бе почти готов. Имаше работа да се върши, а ние искахме не просто да прекараме заедно уикенда, а да го прекараме в нещоправене – да свършим нещо наистина полезно.
На 18.08.2018 точно 30 от нас, свързани с 9 Academy по един или друг начин, кой по-директно, кой по-косвено, стояхме в кръгче на поляната пред хижата и споделяхме кои сме и какъв е бил прякорът ни в ученическите години. Такива игри използваме и в хода на Академията; вярваме, че те ни помагат да се опознаем и разчупват ледовете и първоначалния дискомфорт че си в група с хора, които почти не познаваш. Разпределението бе повече от ясно: момчетата ги очакваха около 50 кубика дърва за цепене и подреждане, момичетата пропорционално се захванаха с освежаването на барбекюто и общите пространства в хижата. И така цял ден. Благодарение на Kaufland България имахме нужните материали, за да е доброволчеството наистина ефективно, а и безопасно, разбира се.
Не веднъж съм споделяла, че доста често ми се случва да чистя, подреждам и освежавам пространства на доброволен принцип, а вкъщи дори да не съм успяла да мина с мопа. Този ден не правеше изключение. Признавам си, почистването и освежаването на пространство, което побира над 100 човека на вечер, което служи, за да популяризира планинарството и осигурява престоя сред природата на хиляди хора през годината, като им дава поводи за красиви гледки и преживявания е доста добро извинение да отложа чистенето вкъщи с още няколко дни и никак не ме кара да се чувствам виновна.
Защо го правим – ще попитате.
От една страна – разбира се, че доброволчеството е форма на гражданско участие, в което на добра воля вземаш решение да промениш и/или да се бориш за нещата, в които вярваш и за които държавата не се е погрижила достатъчно добре. Създаваш добавена стойност и не очакваш в замяна нищо. А пък в същото време си вземаш толкова много – нови запознанства, преживявания, спомени, поводи за размисъл и… и усещането, че двата дни са имали наистина смисъл, не само за теб самия.
От друга страна, в 9 Academy силно вярваме и развиваме общността от хора, които са както различни един от друг, така и вярващи и гледащи в една посока. Посоката на развитие, съграждане и създаване на добавена стойност и устойчивост в света, в който живеем. За да се случва това, ни трябват поводи за нещоправене заедно. И понеже само networking събитията не ни стигат, решихме да минем на следващо ниво. А си беше и експеримент. Дали и как 30 човека, които имат едно общо (макар в различни години) преживяване като участници в Академията, могат да създадат друго преживяване. На всичкото отгоре да въвлекат и свои приятели в него. Та, като за първи път, май ни се получи доста добре: 20 кубика нацепени дърва, едно чисто ново изглеждащо барбекю, освежени общи пространства и стаи в хижата… и едни изморени и поизгорели човечета, на част от които не им стигна, ами в неделя сутрин изкачиха и самия връх Ком.
Дали е имало смисъл? За мен лично огромен! И за двете малки момиченца, които подскачайки около нас казаха „Ама много хубаво е станало! Наистина има голяма разлика!“ Също и за зам.-председателя на Българския туристически съюз, който лично дойде да ни благодари и да каже как до последно не е вярвал, че ще отидем и ще свършим работа. За хижаря, който ми сподели колко хора са дошли и са го питали „Ама те наистина ли ей така доброволно работят?“. Заради хубавите хора, с които отново ме срещана Академията и които съм така щастлива да имам в обкръжението си… Заради това, че все си мисля, че ако искаме да променяме и ние трябва да се променим… заради това, че само с писане и говорене няма как да стане… заради това, че силно вярвам, че това, което направихме, е пример не само за заедност и общност, а и пример как простите и малките неща могат да бъдат направени от всички… дори ако си дошъл само заради купона на хижата… дори и само заради това, че си си помисли „Ами то това и аз мога да го направя!“…
Но най-вече заради нас самите… защото можем… стига да поискаме и да намерим съмишленици… а такива много… особено в средите на 9 Academy… a най-хубавото е, че всяка година нарастват с минимум 50.
Ако искаш да си сред следващите 50 – участници в Сезон 6 на 9 Academy – запиши се тук: http://9academy.com/registration/
Автор: Любомира Велчева
Снимки: Ники Неков
