През март месец поредицата „Lessons Learned“ ни срещна със Светлозар Петров – управител на компанията за комплексни HR услуги „JobTiger“ и един от създателите на www.jobtiger.bg – първият професионален и напълно интегриран сайт за търсене и предлагане на работа в България. Без значение, че той отговори на множество въпроси от аудиторията, това като че ли не беше достатъчно. Ето защо го потърсихме да разкаже повече за опита си и професионалния си път:
Какво е твоето разбиране за успех, провал и научени уроци?
Успехът е, когато се справиш и това, което си искал да направиш, се случи. Провалът е тогава, когато исканото не се случи, а научените уроци се извличат от провала. Никога не се учи от успеха, всички се учат от неуспеха. Той всъщност развива – когато не се справиш, се стремиш да бъдеш по-добър.
След като завършваш образованието си във ВИАС, заминаваш за Виена да учиш в технически университет. Защо реши да се върнеш в България?
Заминаването и връщането са много лични. Има икономически мотиви, но и обстоятелства, свързани с близките. Моето връщане беше свързано със семейството ми и по взаимно разбиране, че е по-добре да се приберем. Това беше през 1997-ма, когато се случваха промените в България след голямата криза през 1996-та. Всичко изглеждаше много оптимистично, така че това беше част от икономическия аспект. Тогава беше много по-трудно за връщащите се в България, защото бяхме малко хора, фирмите нямаха доверие към нас. Както един работодател ми каза, когато кандидатствах при него – смятал е, че или ще съм много надут, или ще искам много пари, или и двете. Така процесът по намиране на първата работа беше много труден.
Коя беше първата ти бизнес идея и реализира ли се част от нея?
Първата ми бизнес идея възникна покрай това, че започнах да пиша софтуер за определяне на обкова на дървена и пластмасова дограма, когато налице са размерите и как трябва да се отваря прозорецът. Т.е. този софтуер комплектоваше обкова на прозореца. Няколко фирми го ползваха дълго време. Тогава обаче нямаше много работа в строителството и се отдадох на другата си страст – компютърните технологии – и станах IT специалист.
Как взе решение след инженерното образование и IT попрището, да започнеш да се занимаваш с човешки капитал и ресурси?
Когато се създаваше Job Tiger (JT), преминахме през проекти, които бях правил за Българо-американския инвестиционен фонд. Tака ме поканиха за оперативен и технически директор на JT. След като подготвихме и пуснахме сайта на JT, бързо разбрах, че с това ще се занимавам дълго време. Наложи се да науча и да разбера повече за човешките ресурси в детайл, да посещавам изложения и обучения.
Беше ли предизвикателно тогава?
Винаги е предизвикателно – работата е динамична, постоянно нещо се случва, стартират се нови проекти. И до ден днешен всичко е много интересно.
Разкажи ни малко повече как се разви Job Tiger през годините.
JT беше първият професионален сайт за търсене и предлагане на работа. В началото беше много трудно, защото интернет беше още в зародиш, а хората не вярваха, че там е място, където можеш работиш. Ние въведохме първата платена услуга в интернет в България. С годините той се наложи като подходящ за обяви за работа, имоти, коли и др. Впоследствие някои от правителствата започнаха да публикуват много официална информация в сайтовете на министерствата, което също легитимира интернет като място за бизнес.
Междувременно JT започна да извършва големи услуги по желание на клиенти – услуги по подбор, а впоследствие и индивидуални услуги. Покрай това иницирахме съвместна работа и с университетите. Заедно с колеги и партньори решихме да въведем кариерното консултиране в България. Създадохме университетските кариерни центрове, а по-късно обучавахме вече и кариерни консултанти за средните училище. По това време се създаде и “Фондация на бизнеса за образованието”, която пък приюти от наше име всички тези дейности, така че те се обособиха извън JT.
Към ден днешен има три основни групи дейности, с които се занимаваме. Първата от тях е сайтът, който всички познаваме, но той има най-малък процент от бизнеса. Втората дейност е по подбор на персонал, като ние сме най-добрата агенция за подбор на IT персонал. Развиваме и много кариерни събития като“Национални дни на кариерата” в цялата страна.
Колко важен е екипът и как се подбират правилните съоснователи?
Екипът са хората, които вършат работата. Те са лицето на компанията пред много клиенти. Всяка фирма е толкова добра, колкото е добър най-слабият й служител. Така че ако искаш да си добър, трябва да си избираш най-добрите хора. Подборът на съоснователи е малко по-естествен процес – ние бяхме колеги, които работихме в JT, и направихме т.нар. “management-by-out”, т.е. изкупихме компанията, когато беше предложена за продажба.
Имаш ли грешки в кариерата си, които никога няма да забравиш и защо? Какво е твоето отношение към грешките и провала?
Грешки от моя страна – колкото искаш, нямам любима грешка. Както говорихме в началото, провалът е това, което те учи. Вярвам, че ако започваш нещо ново не се страхуваш дали и как ще се справиш, значи започваш нещо, което ще ти е скучно. Всички се учим в движение, не сме се родили научени. От друга страна светът се променя много бързо и ако ти не учиш постоянно, изоставаш.
Как решаваш какви да бъдат промяната и развитието на твоя бизнес? Може ли да споделиш бъдещи планове за JT и нещо ново, което се разработва за компанията?
Промяната и развитието се определят не от мен, а от пазара. Това, което ние правим, е да държим отворени очите и ушите си към него, да питаме постоянно клиентите и потребителите на сайта какво имат да кажат, от какво имат нужда, кое правим добре, кое – не, кое трябва да продължим да правим, кое трябва да спрем да правим. Хората с удоволствие дават обратна връзка, така че когато тя започне да се повтаря, трябва да реагираш. Понякога се изисква реакция и от първия път, но е важен процесът, в който има постоянна оценка – първо документиране на тази обратна връзка, после оценка на ситуацията и така идеите за нови продукти и услуги се раждат от самосебе си. Много от това, което развиваме в момента, е било предложено от няколко клиента.
Кои са първите 3 неща, които правиш, когато започне работният ти ден в офиса?
Много е скучно – отварям си имейла, правя си кафе и започвам да планирам задачите и срещите за деня.
Как мотивираш служителите си и какви качества притежава успешният лидер според теб?
На първо място съм честен с тях. Второ – за мен начинът аз самият да работя, е да си обичам хората. Не при всеки е така и може да звучи странно. Но така се създава семейна и по-топла среда в JT, което е уникалното за нас. Хората го усещат от една страна, а от друга – за всичко разговаряме много открито и когато получават точната информация, са добре с всичко. Дори и когато има лоши новини, опира до това да им го съобщиш честно, открито и навреме.
А за успешен лидер нямам точна дефиниция. Той е човек, който останалите следват по собствено желание.
Как ще подходиш, ако стартираш бизнес проект в сфера, в която не си компетентен?
Бих си написал “ученик” на челото. Понякога такъв човек може да устиска, да издържи, да се научи и да се справи. Но в повечето случаи се сблъсква с проблеми, които не са му ясни, не знае откъде са дошли, как да ги реши и това води до загуби. Тогава това, което прави не е бизнес, а училище.
Каква е твоята дефиниция за успех?
И за успех нямам дефиниция. Бих казал, че може би успехът е крайният резултат да отговаря на онова, което си искал да направиш в началото. Животът и работата станаха такива, че когато един проект стигне до етап, до който можеш да видиш дали е успешен или не, обикновено човек е на моята позиция – той работи по следващия проект, който е след 3 месеца, една година, повече години. Много често нямаш време и сила да се зарадваш на успехите си, а това е грешка – трябва да можеш да им се радваш.
Познавам и хора, за които дефиницията за успех е да отгледат три здрави, хубави и умни деца. Т.е. всеки си има своята сфера, в която иска да успее и така успехите са най-различни. Много често хората свързват успеха с постове и пари. Аз като един типичен професионалист, който се занимава с човешки ресурси, знам, че не е само това.
Постоянно се твърди, че в България няма квалифицирани кадри. Така ли е реално и ако да – какви са възможните решения това да се промени?
Не че няма – има. Просто не достигат. Бизнесът, който намери подслон в България, търси повече отколкото ние имаме. Квалификацията е две неща – обучение и работа за придобиване на умения. Това са решението и пътят – учене и работа.
Кои са книгите, които са оказали влияние върху твоето професионално развитие и не само?
Много харесвам хора, които четат художествена литература. Не трябва да се четат само книги за професионално развитие. Класиката е изключително важна, защото нямаме време да преживеем всичко на този свят. Четейки художествена литература, ти се сблъскваш с проблеми, концепции, с които не си се сблъсквал преди. Когато ти останат в главата и се срещнеш с нещо подобно, вече имаш готови аналогии, по които да избереш път и да си решиш проблема. Много е важно и за емоционалната интелигентност, затова силно препоръчвам художествената литература, освен другата.
Иначе, чета по професията си или по заниманията си пряко, защото директор не е професия, а длъжност. Така например книгите на Малкълм Гладуел бяха откритие за мен преди време. Всеки знае кое му е полезно, но важното е да се започне от класиката и да се отдели време за нея.
Какво би пожелал на 9 Academy?
Вие сте много готини и трябва да продължавате да упорствате и да вървите напред. Според мен давате много на участниците си и това им помага, в което е и смисълът.
Очаквайте и видео материал от „Lessons Learned“ със Светлозар Петров, както и още срещи за научените уроци.
