Боян Бенев казва, че в България има много възможности. Самият той го доказва с всички проекти, по които работи – от IT до музика. Цени свободата, която бизнесът дава и се стреми да допринася за развитието на младите хора. Ето защо той прие поканата на 9 Academy и беше част от лекторския екип.
Боян Бенев бе лектор в последния модул „Продажби“ от първото издание на 9 Academy. И тъй като участниците получиха вдъхновяващи примери и ценни съвети, ни се прииска да споделим част от чутото и с всички останали. Затова се срещнахме с него, така че той отново да разкаже за проектите си, за продажбите, за платформата forward.li и още куп интересни неща.
Какво според теб е най-важното в продажбите?
Не е много подходящо да се дава общ отговор. Дали продаваш ягода или самолет е различно. Като подход мога да кажа това, за което си говорихме и на лекцията, че продажбата не е еднократен акт. Не е да вземеш продукта, да го продадеш на някой и той да си тръгне, а да се изгради едно дългосрочно отношение. Еднократното случване на продажба било то на ягода или самолет, няма значение. По-важно е отношението, което се изгражда. В единия случай работиш с продукт, който може да се продава често (ягоди). След като ги изядеш вероятно ще искаш още и ще се върнеш да си купиш още. А за други продукти, които по-рядко се продават (самолет), е по-вероятно, ако си доволен от човекът, който ти го е продал и който е изградил взаимоотношения с теб, след това да препоръчаш на своите приятели. И така дългосрочно да се изгради бизнесът на доброто отношение.
Потребителите са ирационални и често те сами не знаят какво искат. Как трябва да подходим, за да ги въвлечем и да създадем у тях лоялност към продукта, който продаваме?
Все повече от нещата, които купуваме, не притежават реална стойност. Емоционалната стойност, която има даден продукт, е статусът или усещането, което ни дава. Много рядко купуваш нещо просто заради функционалната стойност. Ако вземем например дрехи, много малко от тяхната стойност идва заради самото качество, което притежават. Съотвено, затова надценката на една дреха от производителя е средно около 1000%, а в луксозния сектор средно над 2000%, защото разходът по производствеността няма нищо общо с качеството. Въпросът, на който трябва да се отговори, е по-скоро защо ти продаваш това, което правиш.
В днешно време говорим винаги за добавена стойност. Но какво представлява тя?
Добавената стойност е нещо неочаквано за хората. Когато си купиш продукт, да получиш нещо, което не си очаквал, нещо, което не е пряко свързано с функцията на този продукт.
В момента работиш по платформата forward.li. Какво представлява концепцията й?
Социалните мрежи и интернет като цяло в момента работят много активно да ни свързват и да ни дават информация. Но го правят така, че ни свързват с хора и информация, които вече познаваме и които са вече близо до нас. Това оставя куп друга информация извън нашето поле. А новите идеи и познанства се случват тогава, когато се срещаш с неща, които са далеч по-встрани от теб и които не си свикнал да виждаш. Forward за мен е една първа стъпка да проверим дали можем да покажем на хората нещо, което те типично не биха виждали по начин, по който би им било интересно да видят. И да опитаме да надградим това. Вече доказахме, че има потенциал, сега остава да го доразвием и разширим.
Новото ти поприще е на телевизионен водещ. Разкажи ни малко повече как се случи това и какво да очакваме от теб на телевизионен екран на есен?
Стана съвсем случайно, въпреки че от доста време имах желание да разкажа за това, което се случва в нашата област пред по-широка аудитория, без значение дали това ще бъде за IT, предприемачество или иновации, социални иновации. Защото въпреки че тези отделни общества са отворени, те все пак достигат много малко хора – 10-20 хил. младежи почти и изцяло в София, малко в Пловдив и във Варна. Целта първоначално беше да привлека повече млади хора да се занимават с позитивни дейности, дали за себе си или за средата. Но се оказа, че правим нещо много различно с предаването и това е да разказваме на подкрепящата среда – баби, дядовци, родители – какво правят техните внуци и деца. Това се оказа полезно и ми се иска занапред проектите, които правим да вземем това, което научихме от тази изминала година. Също, да оценим това, което работеше и много от нещата, които не работеха, да използваме това, за да надградим.
Какво ти дава работата като телевизионен водещ?
От много години се занимавам с говорене, обаче никога не се бях замислял за механиката на това и защо и как се представя една идея. До някаква степен съм си мислел, че ако имаш хубава идея, тя сама се предава на хората, а ти просто заставаш и говориш. Всъщност се оказа, че не е така и мисля, че телевизията ме научи много от гледна точка на това да мисля какво искам да кажа. Да мисля за хората, на които го казвам и да се усети, че не разказваме идеите си за наша сметка, а за тези, които са срещу нас. Винаги трябва да мислим за останалите, когато комуникираме нещо. Защото не е цел просто да се разкаже, а хората да разберат идеята. Начинът, по който това се постига, се променя страшно много в зависимост от аудиторията и средата, в която разказваш нещо.
Включи се в 9 Academy, за да споделиш своя опит. Какво би дал като препоръка на всички млади хора?
Усещам се, че много от нещата, които съм правил са отнели доста време да доведат до някакъв резултат. Много често срещам хора, настроени като мен, дори сега, с желанието резултатите да се случат много бързо. Особено покрай технологичните стартъп-и и развитие и това, че много хора изкарват много пари или правят големи неща страшно бързо. Но всъщност често те са базирани на опит, който е отнел десетки години за хората и за средата, за да се оформи успех.
Съветът, който бих дал, е все пак да се усещаме в средата, в която съществуваме и да се целим в успех, който наистина може да се реализира тук в България, за да не се разочароваме. Защото нещата, които могат да се постигнат тук са страхотни и това трябва да е много насърчаващо, защото виждаме колко много хора за последните пет години са направили чудесни неща. Но тези, които наистина са успяли, са усещали къде работят и какви са възможностите на средата. Трябва да се прави малко проучване, a виждам, че това почти никога не се случва. Хора, които имат идея, да видят какво е извън България, какво би могло да се случи в България. Също дали тази идея може да се пренесе едно към едно тук или най-вероятно трябва да се промени нещо, защо трябва да се промени и какво значи това за самата идея и начина, по който тя би могла да се реализира тук спрямо някъде другаде. Също и по-генерални неща, като това да са по-отворени и да си споделят идеите. Хората понякога много си ги крият, което е учудващо.
