В бизнеса често се нуждаем от гъвкавост, излизане от рамките на познатото и нови, свежи идеи. В наши дни обаче има достатъчно методологии, които позволяват на компаниите да разчупят начина си на работа.
Една от тях е Design Thinking. Водещ специалист в тази област у нас е Ралица Ралчева, която е и един от добре познатите лектори в 9Academy.
Именно защото знаем, че тя има какво да каже не само по тази тема, но и по други въпроси като изявен професионалист, ви срещаме с нея в това интервю.
Здравейте, Ралица. За себе си казвате, че от четири години професионално се занимавате с Design Thinking, но портфолиото Ви е повече от богато. През какви други професионални направления и методологии сте минали, преди да стигнете до тук?
Започнала съм кариерния си път в телекомуникационната индустрия, като стартирах развитието си в IT отдела на един от водещите мобилни оператори в България. След това телекомът беше придобит от международна група от оператори и продължих да се развивам в стратегическия отдел на компанията, където се запознах и с рамката на design thinking. От гледна точка на професионалните ми умения мисля, че разписването на стратегия и управлението на проекти ми помогна да придобия значителен опит, който ми помага и в работата ми и до днес. Дизайн мисленето го награди от гледна точка на това да правим всичко, изхождайки от нуждите на нашите клиенти, т.е. да решаваме техните проблеми с продуктите и услугите, които разработваме. Така че всички тези методологии и направления се допълват, но не се взаимоизключват.
Смятам, че тази тема би била полезна за абсолютно всички участници в Академията напред в професионалното им развитие.
Какво точно Ви накара да обърнете поглед към тази методология на работа?
Design Thinking като начин на работа беше заложен в стратегията на компанията с цел всички процеси да са ориентирани към крайния клиент и да добавят стойност в преживяването на продуктите и услугите, които предлагахме. Това, което тази методология реално решава като проблем на клиентите и обследването, през което се минава, не може да бъде реализирано само чрез проектния мениджмънт, тъй като той се концентрира върху техническото изпълнение на вече концептуализирана и изчистена идея. Нека да не изключваме и Lean StartUP като методология за създаване на изцяло нов бизнес, но в рамките на корпоративния свят, дизайн мисленето е по-приложим подход и наистина задължителен, тъй като изключително много подкрепям създаването на продукти и услуги, които решават проблемите на потребителите.
Само по тази методология можем да продължим да продаваме атрактивни продукти и услуги, които покриват нуждите на крайния клиент. Чрез дизайн мисленето успяваме да обследваме тези нужди.
Как бихте дефинирали дизайн мисленето за абсолютно начинаещ с тази методология?
Дизайн мисленето е подход, в чиято основа е емпатията, до която трябва да достигнем в обследване нуждите на крайния клиент – да разберем неговата емоция, ползвайки определен продукт или услуга или изследвайки негов проблем, който да ни помогне да създадем нов продукт или услуга. Накратко е това. 😊
Достатъчно приложим ли е този метод за пазара у нас и за корпоративното мислене тук?
Абсолютно. Смятам, че в момента има hype около дизайн мисленето и големи корпорации внедряват методологията за определени свои проекти и услуги. Например, доста отчетливо се забелязва в банковия сектор, както и някои фирми, предлагащи куриерски услуги и компании в здравеопазването, които предвид настоящата ми роля, следя активно.
Всъщност се оказва, че дадена услуга се продава по-добре само ако покрива нуждите на потребителите, затова и връзката с крайния клиент е много важна.
Кои биха били подводните камъни при първоначална работа с дизайн мислене в дадена корпорация?
Подводните камъни при внедряване на подобен начин на работа и философия, са свързани с липсата на clear sponsorship. Т.е. хората, които управляват дадена корпорация, трябва да имат желанието и осъзнаването, че този начин на работа ще има добавена стойност както за бизнеса, така и за хората. Ако няма такъв тип спонсор на високо ниво, прилагането на методологията и отделянето на необходимия ресурс става предизвикателство. Дизайн мисленето подпомага креативността на екипа, работи за разнообразяването на неговото бизнес ежедневие и определено го мотивира. Това е така, защото в корпорациите обикновено пречупваме преживяването на клиентите ни през нашата лична призма на хора, които са част от един работен процес. Така обаче често не стигаме до реалните нужди на самия потребител.
Лекция на Ралица Ралчева в Сезон7, архив: Галина Любчева
По какъв начин Дизайн мисленето всъщност успява да развие креативния процес на екипа?
Креативният процес се случва с прилагането на целия инструментариум и начин на работа, с това, че през цялото време визуализираме на хартия почти всичко, което искаме да кажем. Това да описваме процесите през story board, примерно, използвайки иконки, е част от основните принципи на методологията. Едно от важните неща в екипната работа по време на т.нар. дизайн спринт е, че всички сме равни да споделяме емоции, да споделяме идеи, в зависимост от фазата на спринта, в която се намираме.
Процесът по прилагане на дизайн мисленето е също така изключително ориентиран към хората.
Има ли безотказен план за действие с Дизайн мисленето, който ще доведе всеки един проект до успех?
Дизайн мисленето предхожда проектния мениджмънт. Това е по-широка изследователска фаза, която не залага само на статистическа информация, с която разполагаме за нашите потребители, а разчита на жив контакт с крайния клиент. Много е възможно при приключване на дизайн спринт, обследвайки конкретен проблем, това да не доведе до реализация на проект. В немалко случаи, след направата на прототип на дадена идея да не получим позитивна обратна връзка от крайните клиенти – вариантите са да продължаваме да опитваме да създадем този прототип, който ще удовлетвори нуждите на клиентите или да се откажем.
В този ред на мисли, методологията спестява пари на организацията, вместо да генерира безброй проекти, които са започнати без детайлно обследване проблемите на крайните клиенти.
Така че, според мен дизайн мисленето е инвестирано време в това да научим повече за нашите клиенти, независимо дали после ще се стигне до реализация на проект или не.
Каква литература бихте препоръчали спрямо тази методология?
Тя е наистина всеобхватна. Това, към което насочих и участниците от сезон 7, е сайтът на IDEO. Агенцията има няколко платформи и колегите могат да прочетат допълнително за дизайн мисленето, как се пречупва и през призмата на service design.
Какво бихте посъветвали участниците в Академията, а и всички останали, решили да приложат Дизайн мисленето в екипа си и в работния процес?
Задължително да тестват някои от инструментите. Дизайн мисленето е safe environment – няма къде да сбъркаш, няма как да се провалиш. Напротив – може само да научиш повече и да направиш по-качествен продукт или услуга. Експериментирайте смело и прилагайте дизайн мисленето, особено в частта на обследване нагласите на крайните клиенти без значение в коя индустрия се намирате. Ние трябва да слушаме именно тях и да имаме чести интеракции с тях, както и да си създадем навик да отделяме време да общуваме с тях.
С какво обучението “Основи на дизайн мисленето” успя да изненада участниците в сезон 7?
Със сигурност това, което е изненадало и мен, когато учих методологията беше първият диамант – колко много време се отделя за обследването на конкретния проблем. Като хора сме устроени винаги, когато има проблем, да мислим директно за решение.
Рядко се замисляме, че трябва да заделим време, в което да обследваме самия казус, преди да се впуснем в неговото разрешаване.
Според мен това изненадва абсолютно всички и на теория, и на практика. Когато съм била фасилитатор в дизайн спринтове, винаги това е било основното затруднение на екипа – да не мисли за решения при обследване на проблема.
Какво бихте пожелали на участниците в Академията?
Да бъдат смели. Да са винаги отворени за нови техники и начини за справяне с работните си казуси, пък и житейски също, защо не? Намирам дизайн мисленето за приложимо и в личен план. Да вярват в мечтите си и смело да ги преследват, без да се страхуват от провал,
защото провалът всъщност е необходим, за да ставаме все по-добри в това, което правим.
Автор: Кристина Димова