Теодор Василев ще бъде лектор в предстоящия модул НПО на 9 Academy. С него си поговорихме за развитието на българското образование, за възможностите, които неформалното обучение предлага на младите хора да се развиват и усъвършенстват.
От него научихме повече за Международната награда на херцога на Единбург, която той и екипът му правят достъпна и в България.
Според Вас в каква насока трябва да се подобри българското образование? На какво следва да се обърне по-специално внимание?
В момента образованието навсякъде по света страда от сходни проблеми, породени от същността на самата система. Нейните фундаментални принципи и основи влизат в противоречие с естествените заложби у всяко дете и млад човек да се развива; с интереса и любопитството към ученето, което е естествено за всяко живо същество. Живеем във времена, в който имаме възможност да сме част от трансформацията и промяната на модела на образование, което ни мотивира да правим това, с което сме се захванали. Според нас има пет основни фундамента (цели), по които трябва да постигнем съгласие в България и след това да ги поставим, като водещи в образователната система. Целите са насоки, намерение, фокус, визия и посока на образованието.
Икономическа цел: На образованието трябва да се възлага идеята за бъдещето на икономическия модел в нашата страна. То има изключително силен икономически ефект (дългосрочен). За да стигнем до там, трябва първо да се запитаме: Какъв е икономическият модел на днешния ден? В каква икономическа система живеем? Искаме ли да направим нашите деца икономически независими и самостоятелни? Когато преди няколко години в едно от изследванията си IBM попита 18 000 лидери на организации в 80 страни – кой е най-големият приоритет в развитието на бизнеса те получиха два основни отговора. Първият свързан с адаптивността или бързина на промяна – как организацията да отговори бързо на промените в икономиката и света около нас. Организациите са като живи организми – ако не можеш да отговориш на промените във външната среда, както става и в природата – изчезваш. Вторият свързан с креативността или творческото мислене – това е нещото, което носи иновации и различава бизнесите, носи стратегическо предимство в една компания. В бъдеще от образованието ще се изисква постоянство и устойчиво развитие на творческото мислене и иновациите. Съвременното образование систематично убива творческото мислене от най-ранна възраст. А то е естествена наша заложба, силно свързана със свободата и независимостта, която до голяма степен нямаме в рамките на своето образование.
Междукултурна и естетическа цел: Да погледнем света, около нас днес – раздиран от регионални конфликти, бедност, социално и икономическо неравенство и от друга страна – невероятна среда за развитие. Това ми напомня на една история свързана с обувки. В началото на XIX век английска компания за обувки праща свои представители в Южна Африка. Скоро двамата агенти изпращат съобщения: едното гласи: „Катастрофа, тук никой не носи обувки“, а другото: „Невероятна възможност за развитие, все още никой не продава обувки (нямат обувки)“. Днес живеем в среда на глобалната икономика и глобален свят с всичките му позитивни и негативни страни следствие от този факт. Децата и младите хора в България могат да си комуникират с младежи от Китай, Япония или Чили още преди да знаят къде се намират тези страни. Днес децата са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности. За тях да „чатят“ с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорят по телефона, да си пишат домашното по математика и да гледат филм едновременно е нормално прекарване на свободното време.
Днес повече от всякога имаме нужда да живеем заедно в един свят много по-често управляван и движен от решенията, които създаваме в общностите, отколкото от корпорациите и политиците. Но за да можем да се развиваме трябва да сме много по-толерантни, отговорни към и разбиращи другите хора около нас. Живеем в свят, в който все още сме разделени от идеологии, свят, в който ще има все повече хора. До 2052 г. се очаква да станем около 9.1 милиарда души на нашата малка планета. Естетиката и класическото изкуство могат да отключат не само потенциала на децата и младите, но да им помогнат да бъдат много по емпатични. Социалните науки, междукултурен диалог, изкуство, глобално образование.
Социална или обществена цел: Общността и обществото около нас – връзката с другите хора и социума, в който живеем и пресъздаваме всекидневно. Екипна работа и кооперативност вместно съревнование и отчуждение в клас. Време е да се научим да си помагаме и подкрепяме във всеки етап от процеса на учене, реализация и създаване на средата ни за живот.
Персонална (личностна): Всички сме различни и имаме своя страст и вдъхновение към определена област на живота, която трябва да развиваме. Не можем да се обучаваме качествено в една матрица, еднаква за всички. Образованието има нужда от индивидуален подход и среда, в която може да се реализира потенциала на всяко дете. Методиката на работа трябва да отговаря на тези високи изисквания и създава средата за развитие и любопитство, а не време за всяко дете. Защото…има нещо, което може да помогне на системата да се разтовари от най-тежкия си проблем – липсата на концентрация и дисциплина, чрез свобода.
Свобода: Време е да освободим образователния процес на всички нива. При децата – да играят, да се забавляват и развиват естествено. При родителите – да ги включим честно, открито в процеса на работа и вземане на решения. Ако имаме съпричастни и интегрирани родители ще се повиши качеството на образователния процес. При учителите и мениджмънта – да имат свободата да избират методите си, средата и технологиите на работа, без да се страхуват от проверки и „наказание“. Да се даде време и среда на всеки учител свободно да твори и развива себе си. В мениджмънта свободата да се въведат процеси на управление и средства за работа, които могат да разтоварят администрацията и оптимизират процесите на работа и управление.
Образованието е персонален прецес, от където и да го погледнеш. Промяна от долу – нагоре значи да сменим начина, по който се преподава през хората, които го правят. Защото образованието се случва в училище, в класната стая, в умовете на всеки въвлечен в този процес на трансформация. Сърцето на образованието са учителят и ученикът! Ако успеем на едно място ще успеем да променим системата, защото ще сме създали пример! Това е нашата визия и мотивация за работа, да създаваме ядра на промяна и добри практики, които променят средата и хората. Ето и прогнозата на IBM за бъдещето на класната стая: http://www.youtube.com/watch?v=hTA5GyWamR0
Как виждате бъдещето на неформалното образование в България и неговата роля в личностното развитие на младите хора?
Неформалното образование (НФО) вече донесе промяната в методите на работа. Неформалното образование провокира младите хора да търсят ефективни пътища към собственото си развитие, усъвършенстване и израстване. Неформалното образование промени формалното в методите му на работа и отношението към средата, средствата и инструментите за работа и ученика. Формалното образование никога вече няма да бъде същото, защото промяната вече се случва. Много по-често извън училище или университета, но в начина, по който може да се преподава и извлича полза и развитие от един обучителен процес. Бъдещето на неформалното образование е бъдещето на образованието въобще, без значение дали ще му казваме образование, обучение или учене (като термин НФО, често може да бъде срещнато с различни наименования, често описващи една и съща дефиниция). В България сме на тема признаване на неформалното, дефиниране и разбиране, когато терминът отдавна се е наложил и има различни технологии на разпознаването му, една от най-мащабните от които Международната награда на херцога на Единбург.
Личностното развитие и индивидуалния подход, които са в центъра на неформалното образование и програмите, които създаваме имат бъдеще във всяка сфера на обучението. И те далеч не са нещо супер иновативно и ново. Преди вече почти век Джон Дюи ги формулира прекрасно в концепцията за обучение чрез преживяване. Дюи казва също, че: „Всяко поколение трябва да преоткрие демокрацията“. По-късно Курт Хан ще даде началото на Наградата в същата посока на обучение чрез правене и преживяване на емоции и приключения, които остават за цял живот. Бъдещето на НФО в България е бъдещето, което създаваме тук и сега, тези, които преоткриваме не само демокрацията, но и образованието, свободата, вдъхновението, за да покажем, че младите имат потенциал, който може да бъде отключен с много любов за една различна действителност и общество.
Разкажете ни повече за Международната награда на херцога на Единбург и с какво нейните основни направления са важни за участниците в 9 Academy?
Международната награда на херцога на Единбург (наричана за краткост Наградата) е водеща международна награда за личностното развитие и постижения. Участниците се състезават със самите себе си, като предизвикват собствените си убеждения за това на какво са способни и до къде най-далеч могат да стигнат, развивайки универсални умения и качества, полезни за цял живот.
Наградата е програма за личностно развитие, за младежи на възраст между 14 и 24 години. Тя има три нива: Бронз, Сребро и Злато. Участниците в Наградата си поставят стимулиращи лични цели, които с постоянство, насоки и подкрепа от опитни лидери, трябва да постигнат за определен период от време.
Младежите сами проектират своята собствена програма на Наградата, като поставят лични цели и отбелязват прогреса си в постигането им. Те избират активности в направленията: Умения, Физическа активност и Доброволчество, и преживяват Приключенско пътуване. Всяко едно от тези направления предоставя среда за комплексно развитие, целеполагане и постоянноство в напредъка важни за всеки предприемач. Програмата е надграждане и разпознаване на уменията и личностното развитие в 9 Academy, защото дава възможност за международно признание на придобитите компетенции по време на академията. От друга страна предоставя гъвкава среда за личностно развитие и израстване, като подкрепа на бизнес развитието, което всеки участник получава в рамките на 9-те кръга на академията. Програмата на Наградата е прекрасен инструмент, с който се изграждат умения, които служат през целия живот, както в университета, така и след това, което е част от съвременната предприемческа и работна култура.
От създаването си през 1956 г. до днес повече от осем милиона млади хора от над 140 страни са предприели редица доброволни и предизвикателни дейности, включвайки се в програмата на Наградата. В момента над 900 000 младежи по целия свят постигат своите цели, като част от програмата. Сред тях ще са и участниците от академията.
Нашата мисия в България е да направим Международната награда на херцога на Единбург достъпна за всички в България, сътворявайки среда за реализиране на младите хора и приключения, които остават за цял живот.
Кой е съветът, който бихте им дал?
Да изберат една от мечтите си и да тръгнат след нея с усмивка. Пътят ще ги отведе точно там, където ще се чувстват щастливи. И всъщност след време ще разберат, че няма значение дори каква е мечтата стига сърцето им да се чувства добре и да правят това, което ги кара да са щастливи. Отдадеността на това да се забавляваме и играем, докато живеем и творим средата си с много позитивна нагласа не може да се замени с нищо…
Какви са настоящите Ви цели и предизвикателства в сферата на образованието?
Целта ми е да въвлечем повече организации и партньори в промяната на образователните парадигми и извеждането им на едно по-възвишено, вдъхновяващо и ефективно ниво на работа. Част от тази работа успявам да покрия в Международната награда, звеното от обучители на НМФ и създаването на алтернативен училищен модел, като част от „Направи училище“.
Защо решихте да се включите в 9 Academy?
За мен 9 Academy е част от една свежа вълна на иновации и различен поглед в сферата на образованието и обучението в България. Благодаря на екипа, че ме прави част от това начинание, което ще е събитие в сферата на бизнес обучението за 2014 г.
