Лилия Еленкова e мениджър образователни проекти в ISIC България и председател на Национален младежки форум (НМФ) в периода 2012-2014 г.. Нейната работа е в сферата на младежките/ студентски дейности, като сред основните цели е подпомагане развитието на младите хора в България. По време на лекцията й – „Лидерство и граждански сектор”, която беше въвеждащата в модул НПО на 9 Academy, дискутирахме понятия като морал, етика, кауза и лидерство.
Какво означава да бъдеш лидер и защо е хубаво да си такъв?
Дали е хубаво, не знам. Зависи. Представете си кръстопът, на който сте застанали и се чудите накъде да хванете. Покрай Вас минава друг човек, който Ви казва : Направо! На края е Вашата цел! Ще тръгнете ли ? Най – вероятно. Отвъд човека е целта, общото, знанието, което той носи, увереността, погледът. И Вие тръгвате, но не след човека, а след идеята, че той знае, че той може. Може да Ви изведе до там. И следвате. Защо? Интересен въпрос. Защо е любимият ми въпрос. Толкова е кратък, а провокира толкова много отговори, толкова много опит и толкова много объркване. Защо следваме? Защо ние не повеждаме и къде е магията на водачеството. Проф. Танева / Албена Танева, СУ / казва, че е събирателно на личност, очаквания/ нужди и ситуация, време. Там някъде се среща всичко, което последователите искат да видят в лидера си и го виждат. Тръгват защото те самите са в това тръгване, тяхното желание също е там.
После идва големият въпрос, а кой носи отговорността? Какво ще стане, ако „големите надежди“ си останат просто надежди. Кой е виновен? Популярен въпрос напоследък. Кой?
Разбира се, моята интерпретация идва от субективната ми представа за личността и индивидуалната отговорност. Всеки носи отговорност за себе си, като влизам в уговорка, че говорим за лица навършили пълнолетие. В следванието на идеи, каузи, цели има харизма, има мечта, има вдъхновение, преценката може и да не е разумна, но за мен човек трябва да познава себе си и да може „на края на пътя“ да си поеме отговорността. Това за следването.
Водачеството има други отговорности и те са свързани за мен предимно с честност, достойнство и широта на погледа, за да кажеш на човек Напред! На края е Вашата цел! Ще е недостойно, ако после почнете да увъртате, ама то май се уморих, ама то много път, ама то много насрещен вятър… Не водете тогава. Лидерът знае! Знае няколко основни неща, насрещен вятър винаги ще има, пътят винаги е много и човек трябва да е издръжлив. Лидерът трябва да бъде с ясна представа за пътя, трябва да е оптимист, трябва да е търпелив и трябва да не се страхува от трудности. Лидерът трябва и да е учител, както и да е в синхрон с това, което казва и това, което прави. Това последното освен че е важно, е задължително особено във време на информационни технологии, когато „истината“ е на клик разстояние.
За мен лидерът „пази” своите последователи, защото истинското лидерство е в достигането на идеята, на целта и мултиплицирането й. Има много личен интерес, хората, които те следват, да стават много и да мултиплицират това, в което вярваш. Така и твоята среда става все по – хубава.
А за хубавото! Знаете ли кога е хубаво, когато се обърнете към последователите си и видите вдъхновение в техните очи, примесено с радост и щастие. Тогава е хубаво!
Защо думата „морал” е толкова трудна за дефиниране?
Защото какво е морал? От латински: ед. ч. mos воля, правило, закон, обичай, качество, свойство, в мн. ч. mores, moralitas – начин , характер, поведение. Така погледнато е много трудно да кажеш какво е морално или не в едно общество, ако то не си е ясно определило „законите“. Има и правила, които са наследени в човешката история и те не се подлагат на предоговаряне, но определено по отношение на устойчивото развитие и младежката политика в България има много какво да се говори, съгласува и „озаконява“.
Ако решим да ориентираме морала спрямо живота /Айн Ранд/, то трябва да решим чий живот е ориентир, като, разбира се, различните ценностни системи дори и в политическите течения веднага ще отворят дебат. Когато правим нещо морално, мислим за собствения си живот, за живота на другия или и за двата? Лично аз твърдя, че имаме нужда от много философия, много философски разговори, много философски спорове в България, дори и от нови философски школи. Имаме нужда от развитието на усещането и разбирането за култура. Култура към изящното, към ценното, като нямам предвид последен модел смартфон.
Непрекъснато говорим за България като средище на история и култура, очевидно ценна история, която не е точно на преден план в живота ни. Само да се огледате и ще видите, че ние, българите, имаме всичко. Със сигурност не умираме по пътя, опитвайки да стигнем до място, където има вода, не замръзваме, придвижвайки се от едно село до друго. Нямаме сибирски медицински влак, който да осигурява помощ един път в месеца. Не оставаме с месеци без вода, защото е имало свлачище, което е прекъснало централния водопровод. В България имаме уникални висши училища, които образоват във всяка област на знание. Имаме планински изгреви, имаме морски залези, имаме простор. Имаме и красиви умове. Трябва ни повече простор на ума. България е скъпоценна и ето един морален въпрос, кой морал ни дава право да не запазим това за поколенията ?
За да си част от НПО трябва да имаш кауза, в която силно да вярваш. Каква е Вашата кауза?
Не знам дали всеки, който е в НПО, има кауза или вярва в каузата на НПО- то. Има и чиста администрация, което също е добре, защото трябва и да се работи без много емоции, особено административно – оперативната част. Представете си счетоводител, който е вдъхновен или не е вдъхновен от каузата?
Аз когато започнах през 2006 година да работя за ISIC Bulgaria, видях много свобода и естествено продължение на работата ми в студентските среди. През годините съм имала много каузи, но всичките в основата си имат нещо общо и то е свободата. Свободата на индивида, свободата на партньорството, свободата на избора, свободата да твориш, свободата да представяш и пр.
Голямата ми кауза сега е да създам среда, в която да се чувствам все по – свободна да говоря и ако това срещне общ интерес, то ще е обществена кауза.
Завършили сте магистърска програма в УНСС “Управление на международни проекти”. С какви проекти сте се занимавали и какво в работатата Ви доставя най-голямо удоволстивие?
Моментът, в който нещо започне да ме дразни, до момента, в който напиша последното изречение на даден проект, е времето, в което започва предчувствието за голямото удоволствие. Истинското удоволствие е, когато видиш резултата и удоволствието, което е доставило и на други хора. Аз съм индивидуалист по отношение на правото ми на избор и носене на отговорност, но обичам да споделя радостта и щастието.
Едни от най – хубавите проекти бяха БГ Приключение, с което младежи обиколиха България / проектът е на ISIC Bulgaria /, проектът за Структурния диалог и разбира се, Младежката академия на НМФ. Младежката академия идентифицира НМФ, това е проект, който изпълни с много смисъл дейността ни в младежките среди и съм безкрайно щастлива, че през следващите две години ще мултиплицираме тази добра практика в 10 български общини с подкрепата на Норвежкия фонд.
Магистърската програма в УНСС я записах точно, когато се появи нуждата от това знание, затова и тя ми даде много. Освен че ми изясни факта, че риск винаги има, просто трябва да го премериш и да си направиш необходимите планове, освен че знам какво е икономическа полза, но и си дадох ясна представа каква искам да бъда – ръководител проекти, това е близо до средата със свободата.
Какви са младите хора в България според Вас и към какво се стремят?
Нямам представа за всички. Хората, с които работя / и в НМФ, и в ISIC Bulgaria/ са талантливи, различни, индивидуални, странни, красиви, добри, свестни, вдъхновяващи, чаровни, умни, интелигентни, постоянни, спорещи, отговорни, креативни и пр.
Според мен се стремят да живеят по – стойностен живот.
Защо се включихте в 9 Academy?
Когато Байчо ми представи идеята, се зарадвах, че едно от „хлапетата“ на НМФ тръгва по самостоятелен път. Въпрос и на уважение е да приемеш такава покана, но и чисто любопитство, екипът на 9 Academy се справиха много добре и аз се чувствам чудесно. Защото добрите практики стават все повече и повече, което казва, че в бъдеще България ще е една чудесна страна и вие, от 9 Academy, също ще сте част от това.
