Илина Мутафчиева (Ина) е част от екипа фасилитатори в 9Academy. Едновременно с това работи в Дружество за ООН в България и е заместник-председател на Национален младежки форум. Вярва в промяната и смята, че не трябва да спираме да се учим.
Какво споделя тя от личния си опит и кое я мотивира да не спира да работи в полза на обществото, вижте в следващото интервю.
Как попадна в Национален младежки форум?
Това е една много дълга история за един объркан тийнеджър. Бях в 12 клас и най-голямата ми мечта беше да замина да работя в Африка към някоя от мисиите на ООН. Много хора се опитваха да ме разубедят, да ми кажат, че няма смисъл да се занимавам с това, че за да замина трябва да го направя през някоя неправителствена организация, а те от своя страна са мръсни, перат пари и нищо не правят. Тогава наистина много важен човек за мен ме заведе в една неправителствена организация (Дружество за ООН в България) и се влюбихме в работата на тази организация (аз работя там в момента, а той от своя страна е председател).
Виж повече: Кандидатствай за Сезон 9 на 9Academy
Близо две години бях член на Дружество за ООН в България и един ден един от колегите ми ме покани заедно с него на Общо събрание на Национален младежки форум.
Тръгнахме към Стара Загора, аз не бях много наясно какво ще правя, говоря и какво ще ми се случва там. Броени часове след началото на работните групи аз се влюбих повторно в идеята, в хората, в мисията, във възможността да сътворявам със съмишленици в рамките на Национален младежки форум.
Година по-късно, след много положен труд, много прочетена информация, много посетени обучения и семинари, Дружество за ООН в България ме номинира за член на Управителния съвет на Национален младежки форум. Избраха ме, с което обаче дойде огромната отговорност и изключителната чест да бъда част от една различна и неповторима по своята същност организация. Тази година съм заместник-председател на Национален младежки форум, но не позицията е важна за мен, а действието – действието към промяна.
Каква е твоята лична мисия там?
Личната ми мисия е да достигна хората, да върна вярата им в обществото, в държавата и да им покажа, че има смисъл. Много силно вярвам, че ние сами сътворяваме настоящето и бъдещо си. Искам да видя промяната, сега. Не след 5, 10 или 20 години. Искам да помогна и да бъда полезна, искам да знам, че съм дала всичко от себе си.
С какво друго се занимаваш?
Завърших бакалавъра си преди няколко месеца в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Международни икономически отношения“, а наскоро започнах магистратурата си спец. „Международни икономически отношения“ със специализация „Управление на международни проекти“.
Работя в Дружество за ООН в България – организация, която има 20 училищни клубове в страната, Младежка секция, собствено онлайн издание, програма „Български младежки делегат към ООН“ и работи с бежанци, деца, ученици, младежи, учители, преподаватели и дипломати. Всеки ден е различен и всеки път работата е различна. Често хора се обаждат в офиса и търсят Бан Ки-мун.
Работя различни неща, правя обучения по права на човека и култура за мир. От съвсем скоро съм треньор към Звеното от треньори на Национален младежки форум. Ръководител съм на няколко странични проекти.
Опитвам се да отделям по малко време на семейството си и приятелите си (за жалост не се справям много добре), имам и две кучета, които всеки ден ме изненадват.
Какви са според теб трудностите, които младите хора срещат най-често по пътя на своята професионална реализация? Как се справят с предизвикателствата?
Ще ви разкажа моята история. Записах икономическа специалност след събрание на семейния съвет и вразумяването ми след разговора ни. В началото бях нещастна, изглеждаше ми скучно. Във втори курс баща ми беше открил курсове за инвестиционен брокер на финансови инструменти в Karoll. По това време той се занимаваше с фондови борси и аз бях много впечатлена от работата му. Записах се, като първоначалната идея беше просто да изкарам курса, а не да се явявам на изпит пред Комисия за финансов надзор.
Бях най-малката в целия курс, разбира се и с най-малко знания от всички, по-голямата част от хората бяха работили доста време на борсата и имаха представа как функционира. За мен всичко беше ново. Лекторите бяха страхотни, позитивни. Учех с изключително удоволствие и нямах търпение да дойде следващата ни лекция. Явих се все пак на изпит и го взех, забележително беше, че много от колегите ми, които бяха с доста повече опит не успяха, защото всъщност те бяха заложили на това, че знаят всичко и не е нужно да полагат усилия.
Защо разказвам това? Защото това според мен е начинът за професионална реализация. Да намериш своята малка ниша, да полагаш усилие, да станеш добър, да надминеш и най-добрите и да практикуваш, да бъркаш бързо и да се изправяш още по-бързо, да не спираш да учиш и да разбереш как на практика може да ти помогне това, което знаеш, и какво още трябва да научиш.
А как беше привлечена за каузата на 9 Academy, като член на екипа и като фасилитатор?
Още помня онези среща с Байчо, някак си той беше предопределил нещата, познаваше ме, знаеше, че искам да бъда полезна. Разказа ми за идеята и още тогава успях да си го представя. Представих си залите, участниците, чувството. Приех, даже не се и замислих, приех веднага. Бях сигурна, че има нужда от това, че си струва. Бях благодарна, изключително благодарна на съдбата и на Байчо. Защото попита точно мен.
С какво според теб 9 Academy е различна, важна и полезна?
Аз лично смятам, че България сама по себе си е различна, тя прилича на швейцарско сирене, има толкова много дупки, но за жалост малко хора се осмеляват да започнат да попълват тези дупки и да действат. 9 Academy е различна, защото се прави от различни хора, хора изпълнени с вяра, че всичко е възможно. 9 Academy създава възможност за нови познанства с различни хора, платформа за комуникация и сбъдване на идеи. Трудно ми е да говоря без емоция за 9 Academy, защото съм влюбена и в нея. Защото тя връща вярата, че си струва, че точно сега е моментът.
