Чували ли сте за Rails Girls? Това е безплатен двудневен семинар, насочен към дами с нулев или минимален опит в програмирането и технологиите. Целта му е да покаже, че програмирането е забавно и полезно занимание, в което и жените могат да се чувстват в свои води. Зад инициативата стои екип от ентусиасти-доброволци, част от които е и Димитър Димитров – програмист, преподавател и съосновател на програмата. Активността на Димитър не се ограничава само по време на обученията в Rails Girls. В момента той е и част от проекта „Бъдещето е код“ – турне на работещи в IT-сферата из училища в страната. Приносът на Димитър като инициатор на проекти за изграждане на повече възможности за професионално развитие у нас е повод за мястото му сред класацията на Дарик Радио „40 под 40“, както и номинацията му за Човек на годината за 2015 г.
Какво представлява инициативата Rails Girls и как се зароди тя?
Rails Girls е некомерсиално и неформално събитие, което се случва за пръв път в края на 2010 г. във Финландия, където две дами организират уводно събитие в програмирането, прицелено специално към жени. Мотивацията им е да атакуват текущо съществуващия дисбаланс и стереотипи в тази сфера на IT. Идеята е била за еднократен експеримент, но очакванията на организаторките са надминати многократно, когато се появяват над 100 кандидатки. Събитието и форматът му се оказват голям успех. Това лека-полека се разчува из програмистката общност и започва организация на подобни събития и в други градове и държави по света (карта). Организацията се поема от местната програмистка общност, като организаторите на Rails Girls събития си обменяме опит и материали в една обща дискусионна група.
У нас – и за мен – всичко започва в края на март 2013 г. с един tweet от немски програмист – Свен, когото следя. По това време аз вече знаех за Rails Girls събитията и си мислех, че ще е много готино да се случи нещо такова и у нас, но нямах никакво желание да се занимавам с премеждията около организацията на едно събитие. Въпросният tweet беше капката, преляла чашата на моята нерешителност. Тогава си казах, “Време е нещо да се случи.” и се свързах с г-жа Гергана Паси. Въпросът на Свен е бил породен от факта, че г-жа Паси, по това време Digital Champion за България, научава за Rails Girls от свой колега, веднага решава, че такова събитие трябва неминуемо да се случи и у нас и попълва един регистрационен формуляр за организиране на събитие в нов град. И така камъчето се търкулва.
За под два месеца успяваме да се организираме, да съберем спонсори, инструктори-доброволци и да подготвим съдържание и провеждаме първото издание на Rails Girls Sofia през юни 2013 г.
Оттогава досега не сме пропускали година и се очертава тенденцията да организираме по две събития годишно. Имали сме пет издания до момента и вече планираме Rails Girls Sofia 6, което ще е през март 2016 г.
Между другото, освен в София, миналата година успяхме да организираме и Rails Girls Varna, както и помогнахме малко на местни ентусиасти да организират Rails Girls Burgas, за което много се радваме. В Пловдив нещата също къкрят и се надяваме скоро да има новини и от там.
Успяват ли досега изданията на Rails Girls да разбият стереотипите, че програмирането е „мъжка“ работа? Какви са резултатите след тези обучения?
Смятаме, че за нашите участнички това е основното нещо, което запомнят след обучението – че програмирането не е “мъжка” работа, че пионери на програмирането са всъщност жени, че дамите могат да се справят отлично с предизвикателствата в тази сфера и че това всъщност е един много мощен инструмент, който могат да използват, за да реализират по-лесно и по-мащабно идеите си. Основната ни цел е да разпалим и подсилим любопитството на участничките.
Трябва да се отбележи, че и много от дамите, които кандидатстват за участие в Rails Girls, вече сами са направили първата си крачка за отърсване от предразсъдъци и стереотипии са дали воля на това градивно любопитство, което ни води напред.
Кои знания и умения от програмирането може да приложим в живота си?
Бих могъл доста да говоря за това, но ще се огранича само до две неща:
Първото е, че програмирането ни учи на систематичен и хладнокръвен подход към проблемите. Като програмист, ежедневно се сблъсквам с проблеми – неща, които не правят това, което очаквам от тях. От мен зависи да открия причината и да я отстраня. Понякога проблемите са от критично значение за бизнеса и е много важно да бъдат решени максимално бързо. В такива случаи, човек лесно се напряга, стресира, фрустрира, ядосва или отчайва. Нито една от тези емоции, обаче, не трогват компютъра. Нито една от тях не ни помага да намерим решение на проблема. Това, което в крайна сметка помага, е да се успокоим, да си поемем дълбоко дъх, да се отпуснем и да помислим. Да анализираме проблема и данните, които имаме, максимално неемоционално. Да разбием стъпките до възникване на проблема на малки парчета, да си изградим хипотези какво и защо се случва и да проведем десетки малки експерименти, за да потвърдим или отхвърлим въпросните хипотези, приближавайки се до разковничето. Много често ми се случва причината за проблема да е пред очите ми и аз да я игнорирам, защото не чета внимателно, или не осмислям цялостно прочетеното. Непредубедения подход към всяко парче информация, разбиването на неясни проблеми на малки и обозрими части и методичния подход са това, което води неминуемо до решение. Когато всеки ден човек полага съзнателни усилия да контролира този процес, подходът към проблемите се променя. Има възникнала ситуация – окей. Анализираме данните, намираме проблема и си вадим поуки. Методично напред.
Второто важно нещо е, че ако искаш да се развиваш бързо и ефективно, без значение от сферата, трябва да приемеш, че да грешиш е основна част от процеса. Всичко останало би било все едно да се опитваш да изкачиш хълм с колело, докато стискаш спирачките. В програмирането цикълът проба-грешка е ежедневие. Аз по-скоро бих го нарекъл “експеримент-резултат”, но това не променя факта, че често се чувстваме като провал. Ако не можем да приемем, че това е част от процеса, никога няма да направим нито една значима крачка напред.
Между другото, това ми е любимата картинка, илюстрираща емоционалното състояние на един програмист. Смятам, че е приложима и за други сфери 🙂
Как един мъж-програмист успява да убеди дамите, че те могат да бъдат добри професионалисти като него?
Първо, сред инструкторите на събитието имаме и много дами.
Второ – полът на инструктора е второстепенен. Въпросът, който задавате, може да бъде формулиран и като “Как един човек да убеди друг, че вторият може да постигне Х?” и този въпрос няма универсален отговор. Разчитаме на инструкторите да намерят индивидуалния подход, който е най-подходящ за техните участнички.
Специално за Rails Girls, често разказваме историите на някои жени–легенди в програмирането, както и историите на други участнички от Rails Girls, които в рамките на година са успявали да натрупат толкова опит, че са започвали работа като програмисти. Разбира се, караме участничките да направят нещо сами, за да си повярват повече.
Необходима ли е според теб промяна в образователната система, която да стимулира обучението по програмиране?
Смятам, че е необходима голяма промяна в образователната система като цяло и развиване на програмистки и IT умения са само част от нещата, за които трябва да се работи. Образованието трябва да е топ приоритет за България, а в момента то е една голяма плетеница от проблеми, както за съжаление са и много други сфери у нас.
Предприемате ли в тази посока обучения и за деца и подрастващи?
Специално инициативата Rails Girls не се занимава с най-малките, но пък отскоро у нас започнаха да се организират Coder Dojo клубове – http://www.coderdojobulgaria.com/, които правят точно това – прицелват се в създаване на интерес към сферата на IT и програмиране у най-малките. Донякъде тематични са и дейностите на кампанията “Бъдещето е код”, по време на която има посещения в училища, включително и при деца от втори до пети клас.
Какво предстои на Rails Girls?
Ще се опитаме да превърнем в традиция двата ежегодни уъркшопа, провеждащи се в София – един през март и един през октомври. Ще работим за това организацията да е по-лека и да не тежи на екипа от доброволци зад събитието, както и да осигурим необходимото спонсорство за покриване разходите на мероприятието.
Много важно за нас е да се случват Rails Girls събития и в други градове в България. Миналата година имахме щастието да направим Rails Girls Varna, а местна общност организира такова в Бургас и това е чудесно. Има още много възможности, обаче и не трябва да спираме тук.
Успехът за нас ще е да се почувстваме излишни – когато събития, подобни на Rails Girls, започнат да се организират и в други градове у нас и когато дисбалансът в IT сферата намалее.
В 9 Acаdemy търсим 9-те стъпки към успеха. Кой е кодът, с който може да програмираме успеха според теб?
Не мисля, че са девет стъпки:
1.Намерете цел, която да дава смисъл на живота ви.
2.Идентифицирайте първите няколко стъпки, които ще ви придвижат към тази цел. Това е напълно достатъчно.
3.Планирайте и изпълнете първата стъпка.
4.След стъпката спрете и анализирайте. Направете си изводи. Преценете тази стъпка приближила ли ви е до целта, или не. От текущата ви позиция, идентифицирайте следващите няколко стъпки.
5.Преминете към 2.
Най-важното е човек да не се отказва. Може да изгуби битка, но ако не се предаде, няма да изгуби войната. Ако паднем, трябва да станем, да се изтупаме, да анализираме и да продължим напред (или да завием – според ситуацията). Но не трябва да спираме да се движим.
Интервюто взе Ивелина Георгиева.
Автор снимки: Maximilian Berovsky
