Наръчник за начинаещи кандидат бенефициенти
През 2021 г. България влезе в третия програмен период от началото на членството си в ЕС. Всеки период продължава 7 години и разполага с определен бюджет, който стига до крайните получатели чрез действащите в страната оперативни програми. Основните източници на финансиране на оперативните програми са трите големи Европейски структурни фонда.
Средствата, предвидени за България от тези фондове от 2021 г. до 2027 г., са 8.8 млрд. евро, което е значително повече от полученото в предходните два периода.
Всяка оперативна програма разполага с определен бюджет от тези средства, който разходва чрез процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Процедурите се провеждат чрез конкурентен подбор, като предварително са обявени условията за кандидатстване, методиката за оценка на проектните предложения и условията за изпълнение на проектите.
Виж повече: Кандидатствай за Сезон 10 на 9Academy
В края на всяка година Управляващият орган на всяка оперативна програма публикува Индикативна годишна работна програма, в която са включени процедурите, които предстои да бъдат обявени през следващата година, включително месеца на обявяване, общия бюджет и основни изисквания към кандидатите и проектите.
Кръгът на потенциалните бенефициенти на средствата от оперативните програми е изключително широк и обхваща органи на централното и местното управление, държавни агенции и институции, НПО, частен сектор и др.
При процедурите, насочени към бизнеса, могат да бъдат обособени две групи:
· За предприятия с повече от три приключени години и добра финансова история,
· За новосъздадени предприятия (стартъпи).
В статията обобщавам основните източници на безвъзмездна помощ, които подпомагат развитието на стартиращите предприятия.
1. Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност
Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност е единствената насочена изцяло към частния бизнес. Основните цели на програмата са повишаване на конкурентоспособността и иновационния капацитет на българските предприятия, както и постигане на енергийна и ресурсна ефективност на производствата.
Сред процедурите по програмата, които са инвестирали до момента в стартиращи бизнеси, са „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“ и „Насърчаване на предприемачеството“.
Разходите, които се финансират в изпълнение на проектите, са:
· Разходи за възнаграждения и осигуровки на квалифициран екип, необходим за реализацията на предприемаческата идея/разработване на иновацията.
· Разходи за ДМА и ДНА.
· Разходи за външни услуги.
В периода 2021 – 2027 г. начинаещите предприемачи могат да кандидатстват за създаване на нови и развитие на иновативни стартиращи предприятия, приоритетно във високотехнологичните или средно-високотехнологичните сектори на преработващата промишленост и интензивните на знание услуги [1].
На регионален принцип ще бъдат подкрепяни и малките семейни предприятия, както и такива от творческите индустрии и занаятите.
Управляващ орган на програмата е Министерство на икономиката, като повече информация за възможностите за кандидатстване може да намерите на сайта https://opic.bg/
През новия програмен период програмата ще се нарича Конкурентоспособност и иновации в предприятията, като бюджетът ѝ е 1 222 550 000 евро.
2. Програма Развитие на човешките ресурси
Приоритетите на програмата са развитие на работната сила, преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда и осигуряването на повече и по-добри възможности за участие на уязвимите групи в икономическия и социалния живот на страната.
Програмата финансира мерки за създаване и развитие на социални предприятия, осигуряване на обучения и заетост на лица, част от уязвимите групи, включително младежи, хора с увреждания, лица над 55 години, безработни и неактивни лица и други.
За разлика от програма Иновации и конкурентоспособност, където фокусът е повишаване на приходите от продажби и засилване на иновационния и експортен потенциал, тук важен е социалният елемент и възможността за интеграция и повишаване на качеството на живот на повече лица, заплашени от социално изключване.
Разходите, които се финансират, са:
· Възнаграждения и осигуровки за наетите лица, както и за лицата, ангажирани с организацията и управлението на проекта.
· Обучения за повишаване на квалификацията и обучения по ключови компетентности.
· Обзавеждане и оборудване на работните места.
· Външни услуги, включително специализирани консултантски услуги.
Управляващ орган на програмата е Министерство на труда и социалната политика, като повече информация за възможностите за кандидатстване може да намерите на сайта – https://esf.bg/
През новия програмен период програмата запазва наименованието си, като общият бюджет до 2027 г. е 3 874 637 388 лева
3. Програма за развитие на селските райони
Програма за развитие на селските райони традиционно се свързва с проекти и инвестиции в земеделските стопанства и преработвателите на земеделска продукция, но част от целите на програмата са насочени към развитие на бизнес в неземеделски сектори на територията на селските райони.
До момента инвестициите в неземеделски дейности се осъществяваха чрез мярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности”.
Допустимите сектори за инвестиции са производство и преработка (с изключение на производство и преработка на земеделски продукти), предоставяне на услуги във всички икономически сектори, както и създаване и разпространение на информация и творчески продукти.
Задължително условие е предприятието кандидат да попада в категория „микро“ (< 10 заети лица) и да има седалище на територията на селски район.
Разходите, които се финансират, са:
· Изграждане, придобиване или подобренията на недвижимо имущество.
· Закупуване, включително чрез лизинг на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите.
· Общи разходи, свързани с хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост.
· Нематериални инвестиции: придобиване и създаване на компютърен софтуер и придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки.
Управляващ орган на Програма за развитие на селските райони е Министерство на земеделието и храните. Повече информация за програмата и възможностите за кандидатстване може да намерите на сайта на Министерството, както и на страницата на Държавен фонд Земеделие.
4. Водено от общностите местно развитие
Водено от общностите местно развитие (ВОМР) е подход, при който традиционната политика за развитие „отгоре надолу“ се обръща наопаки и местните общности сформират групи и разработват стратегия за развитие, която се изпълнява чрез финансиране на ключови за развитието на региона проекти.
Подходът се изпълнява от МИГ (Местни инициативни група), които по своята същност представляват юридически лица с нестопанска цел, чиито стратегии за развитие са предварително одобрени и са получили бюджет от Европейските структурно фондове, който да разпределят на местно ниво. Местните инициативни групи могат да обхващат територията на една община или да включват партньорство между няколко.
Задължително условие е подходът ВОМР да се прилага само на територията на селски или рибарски райони. Максималният размер на средствата, които може да получи една местна инициативна група за изпълнение на стратегията си е до 1 500 000 евро от Програма за развитие на селските райони, до 760 000 евро от оперативна програма Развитие на човешките ресурси, до 1 500 000 евро от оперативна програма Иновации и конкурентоспособност и до 500 000 евро от Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж.
Тези средства се разпределят чрез процедури, които финансират проекти на местно ниво до изчерпване на общия бюджет.
За периода 2014 г. – 2020 г. на територията на страната има 64 Местни инициативни групи с одобрени стратегии и бюджет.
Задължително условие при кандидатстване е бенефициентите да са с постоянен адрес или седалище на територията на съответния МИГ и проектите да се изпълняват в региона.
Информация относно възможностите за кандидатстване може да намерите на страницата на Единния информационен портал за управление на средствата от ЕСФ, в раздел Водено от общностите местно развитие.
Следващите две възможности не са с източник на финансиране ЕС, но предоставят безвъзмездна финансова помощ за развитие на стартиращ бизнес.
5. Национален иновационен фонд
Национален иновационен фонд е програма, която се финансира изцяло с националния бюджет. Целта на Фонда е насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и повишаване конкурентоспособността в предприятията.
Допустими за участие са всички юридически лица, регистрирани по смисъла на Търговския закон, без оглед на датата на учредяване, категорията и постигнатите обороти.
Безвъзмездната финансова помощ е до 500 000 лева като може да бъде използвана за възнаграждения на научноизследователския екип, амортизация на придобити ДМА, материали и консумативи и външни услуги.
Фондът насърчава реализацията на научноизследователски развойни проекти, свързани с разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги. Задължително условие е проектите, които се финансират да включват само дейности по разработване без да се достига до готов за пазара продукт.
Тематични области, в рамките на които трябва да попадат изготвените проекти, са Информатика и ИКТ, Мехатроника и чисти технологии, Индустрия за здравословен живот и Биотехнологии и Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии.
Фондът се администрира от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, като отваря сесия веднъж годишно (последните две години през август). Годишният бюджет е около 5 млн. лева.
Повече информация може да намерите на сайта на агенцията.
6. Финансов механизъм на европейското икономическо пространство (Норвежки финансов механизъм)
Норвежки финансов механизъм е инструмент за принос към европейската солидарност и сближаване, както и за намаляване на социалните и икономически различия между европейските региони. Средствата се предоставят на държавите-членки на ЕС, чийто брутен национален продукт на глава от населението е под 90% от средния за ЕС.
България има на разположение 210,1 млн. евро за проекти след подписването на споразумение между Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и ЕС за Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежки финансов механизъм за периода 2014-2021 г.
Проектите се изпълняват в следните тематични области – Местно развитие, Енергетика, Околна среда, Култура, Развитие на бизнеса, Фонд Активни граждани, Социален диалог, Правосъдие, Вътрешни работи и двустранен фонд.
Допустими кандидати в отделните области са различни органи на централната и местната власт, МСП и НПО.
Област Развитие на бизнеса финансира стартиращи предприятия със средства между 5 000 евро и 80 000 евро за проекти, свързани с иновации за зелена индустрия и технологии на благосъстоянието.
Иновации за зелена индустрия включва развитие, изпълнение и инвестиране в иновативни екологосъобразни технологии, разработване на „зелени” стоки и услуги и внедряване на „зелени производствени процеси”.
Технологии на благосъстоянието включва разработване, прилагане и инвестиране в иновативни технологии на благосъстоянието и услуги, които ще помогнат на възрастните хора и хората с увреждания да станат по-независими и самостоятелни, както и на персонала, който предоставя социални услуги.
Повече информация може да намерите на сайта.
Към момента сме на прага но новия програмен период и програмите за финансиране са в етап на одобрение от Европейската комисия. След утвърждаването им ще бъдат публикувани Индикативните годишни работни програми и първите процедури за кандидатстване.
Предстоят ключови промени в начините на предоставяне на финансови средства, като се очаква безвъзмездната помощ в определени процедури да бъде комбинирана с финансови инструменти (дялово или дългово финансиране).
Допълнителни средства ще бъдат осигурени и от Плана за възстановяване и устойчивост, които ще допълва подкрепата на Структурните фондове, без да я дублира.
Информация за всички възможности за финансиране може да бъде намерена както на страницата на всяка една програма, така и в Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България, която обединява всички възможности за финансиране със средства от ЕС.
Автор: Теодора Рускова
Теодора Рускова е експерт с богат опит в областта на разработването и управлението на проекти, финансирани от европейските структурни фондове. Интересите ѝ са свързани с внедряване на иновациите и подобряване на конкурентоспособността и производствения капацитет. Към момента е експерт програми и проекти във Vutovi Consulting – консултантска компания в областта на европейското финансиране.
Тя е алумни на 9Academy – Сезон 3.
[1] Повече информация за включените сектори може да получите от Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г.
Искате да станете част от това общество от млади професионалисти? Кандидатствайте до 22 октомври за Сезон 9 на 9Academy! Научете повече за Академията, като последвате линка.
За повече информация и още новости – следете ни във Facebook страницата ни, Instagram и LinkedIn. Абонирайте се за YouTube канала ни, за да не изпуснете нито един епизод по пътя към професионалното израстване!
