Красимир Пиперков е предприемач и съосновател на технологичния стартъп Enview. Той ще бъде в България само за два дни, а ние от 9Academy ще Ви запознаем на живо с него на публичното събитие „От бойните изкуства до Силициевата долина – откровен диалог с предприемача Красимир Пиперков“ на 17 септември от 18:30ч. в Аулата на СУ.
Преди събитието, бихме искали да научите повече за опита му и да Ви покажем, че предприемачеството е съвкупност от много усилия, упоритост и огромен ентусиазъм.
Какво споделя за предизвикателства и пътя си в Силициевата долина, решихме да разберем в откровено интервю от самия Красимир Пиперков:
Как бойните изкуства срещат предприемаческия дух? Какво от познанията си по бойни изкуства приложихте в работата си?
Бойните изкуства учат на силна самодисциплина и на самочувствие, за да се справяш с трудни проблеми. Нещата, които си струват, рядко стават лесно. В Таекуондо-то бях доста зле отначало и открих, че се изискват много усилия, за да почна да печеля състезания. Предполагам, че тези две качества – самодисциплина и самочувствие – са ми помогнали да се заема с амбициозни идеи и да не се предавам, когато нещата станат трудни. Трудностите, свързани с предприемачеството, са неизбежни и чести. Не е важно как са добити тези две качества, дали чрез бойни изкуства, друг спорт, или героични родителски методи на възпитание, но е важно да ги имаш.
Изградил сте успешна кариера в американския корпоративен свят. А да се превърнеш в предприемач често означава да оставиш всичко, което си имал до момента и да започнеш на чисто. Кой беше моментът, в който си казахте „Оставям всичко и започвам да правя това, което искам сега“?
Беше през 2006 година, 5 години след като започнах да работя за големи корпорации. Имах доста добра позиция – работех директно с ръководителите на голяма компания от 10,000 души, имах голяма отговорност, справях се добре. Но изпитвах нуждата да създам нещо свое, да започна от нулата и да докарам на пазара нещо ново и полезно. Осъзнах също и че характерът ми е по-сходен с предприемачеството, отколкото с работа в големи утвърдени компании. Винаги са ми харесвали активности с известно количество риск – бойни изкуства, летене, скачане с парашути, мотори, гмуркане… Предприемачеството изисква толерантност към риск, която не е логична.
Реших да се отдам на стартъпи още тогава. Прецених, че за целта ще ми помогне по-широка мрежа от хора и кандидатствах в няколко бизнес училища, известни с културата си за насърчаване на стартъпи. Трябва да призная, че се страхувах да направя този скок в предприемачество директно и смятах, че тези две години магистратура ще ми дадат време да се адаптирам. В ретроспект не го смятам за грешка, но цената беше да забавя стартирането на компания с почти 10 години.
Вие сте съосновател на Enview – стартъп в ранен стадий. Разкажете ни малко за идеята, началото и прогреса до този момент? Кои са първите предизвикателства, които успяхте да преодолеете?
В началото на 2014 взех решението да напусна работата си в стартъпа ICON Aircraft и да започна своя компания. Понеже бях натрупал опит в авиационния бизнес и ми беше страст, смятах, че ще имам известно предимство в зараждащата се индустрия за дрони. По същото време близък приятел и бивш колега от ICON също си напусна работата и заедно започнахме да брейнстормваме идеи. Той имаше опит както с дрони (докторат в Станфорд за внедряване на дроните във въздушното пространство на САЩ), така и с програмиране. Допълвахме се добре.
Като начало започнахме да говорим с представители на няколко индустрии, които смятахме, че могат да имат полза от дрони, за да разберем какви точно са им нуждите и колко големи са пазарите. Говорихме с телекомуникационни компании за преглед на кули, с енергийни компании за преглед на газо- и нефтопроводи. Стана бързо ясно, че енергийните компании имат нужда да преглеждат стотици хиляди километри често и че методите им не се възползват от някои нови технологии. Налице бяха нужда, интерес и голям пазар. Така решихме да се фокусираме върху енергийната индустрия. След още много разговори с потенциални клиенти и размисъл за развитието на индустрията за дрони, взехме трудното решение да се отдалечим от хардуера и да се фокусираме върху анализа на данни, без значение дали данните идват от дрон, самолет, или сателит. На тази хипотеза – че извличането на полезна информация от данни е по-важна от платформата за събиране на данни – започнахме да набираме капитал. След 2-3 месеца срещи с инвеститори успяхме да затворим seed round от $2.5М. Сега развиваме първия си продукт, търсим да наемем 3-4 софтуерни инженера, и се срещаме с потенциални клиенти.
Имали сме за една година доста трудности. Трябваше да се разделим с трети съосновател. Променихме първоначалната си идея значително. Трябваше и да намалим стандарта си на живот – да си плащаме най-ниските заплати във фирмата, да се преместим в район с по-евтини наеми, да си префинансираме студентски заеми, да работим до късно и да не се виждаме с приятели често.
Каква част от успехите си отдавате на щастливата си звезда и каква част на себе си като предприемач, като умения и талант?
Винаги съм смятал, че имам невероятен късмет. Грижливи родители, добро образование, зелена карта за САЩ… Но само късмет не води до трайно щастие или успех. С времето си изградих навици, опит и умения, които ми помагат да съм по-ефективен.
Има ли универсална рецепта за успех или всеки сам си я приготвя?
Успехът е много индивидуална дефиниция. За мен успех в бизнеса е да създам продукт, от който клиентите ми се нуждаят и обичат да използват. В момента работя усилено да го постигна и имам още доста път. Като общо правило вярвам, че са нужни ясна дефиниция за успех, визуализация на постиженията по пътя до успеха, много упорита работа и мотивиране на хора около Вас да ви помогнат в начинанието.
Какво бихте казали на един човек, който в момента е на прага да се превърне в предприемач, но все още не може да направи стъпката напред?
Предприемачеството е като всяко друго умение – възможно е да се придобие с опит. Ако имате силното желание да стартирате компания, съветвам Ви да не го отлагате. Започнете скоро, защото с времето става по-трудно. Приоритетите се променят с възрастта и става все по-рисковано за кариерата. Също така и енергията намалява, както и желанието да се правят сериозни жертви със стандарта на живот. Иска ми се някой да ми беше дал подобен съвет, когато бях на 25.
Събитието на 17 септември е със свободен достъп и предварителна регистрация на: https://9academyevent.eventbrite.com/
