Продължаваме с емоциите и преживяванията на участниците в първото издание на „9-те игри на бизнес успеха“. В предното интервю Анелия Мъглева сподели радостта и това, което е научила от игрите, а днес е ред на следващата дама – Даниела Попова. Какви „уроци“ е получила, какво си е взела и защо настолните игри са вълнуващи за нея, прочетете в следващите редове:
Каква беше първата ти асоциация, когато разбра за „9-те игри на Бизнес успеха“? Защо реши да се включиш?
Първата ми асоциация, когато чух за „9-те игри на бизнес успеха”, беше за вълнуващо преживяване, наситено с тръпка. Като човек, който волно или неволно винаги се съревновава – с хората, с времето, със себе си – и неизменно се стреми към постигането на високи цели, искрено обичам да играя всякакви игри и разбира се, да печеля. Предусещах, че въпросната вечер е свързана с настолни игри и бях силно заинтересована да участвам. Вече бях играла няколко такива и определено беше забавно. Каква по-добра възможност да се позабавлявам в приятната компания на други ентусиасти със състезателен дух и да отбележа още някоя друга победа за личната си статистика в петък вечер? От тази гледна точка останах доста доволна, понеже гордо се прибрах като победител. За моя изненада обаче това не бе единственото, което си взех от събитието. Научих някои ценни уроци, които са релевантни не само, когато седнеш с пионките пред игралната дъска, а важат и са приложими в повече от една житейска ситуация. Ето защо, ако преди „9-те игри на бизнес успеха” бях привърженик на настолните игри като весело хоби и повод да се събера с приятели, сега вече възнамерявам да играя колкото се може по-често и да разчитам на страхотния потенциал на настолните игри като на тайното си оръжие за развиване на уменията, които да ми помагат в креативното търсене на решения на проблеми и преодоляването на предизвикателства.
На какво те научиха настолните игри?
Най-значимото за мен разбиране за постигането на успех като цяло, което придобих благодарение на настолните игри – било то в бизнеса или в личните ми дела – е, че ако искам да спечеля (а както казах, аз не признавам поражението) е от изключителна важност да следвам стратегията на собствената си игра. Стратегията, която аз съм развила в зависимост от ресурсите, с които аз разполагам. Или иначе казано – „не допускай другите да те увлекат да играеш тяхната игра”, както мъдро ме наставляваше баща ми за живота. Което съвсем не значи, че ако съседът до теб трупа военна мощ, ти не бива да се замислиш за развитието на собствена армия. По-скоро планирането и предприемането на ходовете ни не бива да се случва в следствие на желанието да попречим на останалите играчи да спечелят. Друга поука от вечерта на „9-те игри на бизнес успеха”, която на драго съце си взимам, е колко важно е всъщност да рискуваме и че да претърпиш загуби съвсем не означава, че си извън играта или че тя е приключила. Всяка наша реакция, всеки наш ход променя обстановката на масата, влияе на тактиката на другите играчи и някой губи истински само, ако се откаже или изостави стратегията си.
Какво интересно разбра за другите играчи по време на играта?
Настолните игри са много социално забавление и страхотен инструмент за нетуъркинг, тъй като ни дават обща тема за разговор, която е така да се каже „безопасна” – не е лична, не представлява сложна или специфична материя и (слава богу!) е извън контекста на работата. Нетуъркването на подобно събитие се случва някак леко и естествено. Освен това по време на играта научаваме много и то доста полезни неща за хората, с които играем, ако сме наблюдателни. Кой е склонен да поема рискове и в каква ситуация, кой как реагира в условията на конфликт – отвръща ли на огъня или предпочита да преговаря и т.н., както и кой как работи за успеха си – създава коалиции, трупа ресурси и търгува, превзема и атакува опонентите си. Аз например съвсем не предполагах колко войнствено настроена е една от участничките, понеже на пръв поглед изглеждаше по-скоро като грижовно мече с вечната широка усмивка, докато заплашително не започна да раздава минус точки, служейки си с военна сила. За себе си пък разбрах, че не е в мой стил да нападам, но затова пък обикновено гледам да си пазя гърба и не пренебрегвам военните части.
Твоите 3 думи за board games night с Митко Симидчиев?
Вълнение. Забавление. Предизвикателство. Това са моите 3 думи за вечерта на настолните игри с Митко Симидчиев.
Как и къде би приложил наученото? Може ли да ни дадеш пример?
Определено мога да кажа, че научих много интересни неща и то по един приятен и увлекателен начин. Много ценното разбиране за фокуса върху собствената стратегия за успех, за необходимостта от самоконтрол в името на сладката победа, както и доверието в интуитивните ми и често рисковани хрумвания, се старая да прилагам най-вече в работата си. Чувствам се по- уверена в идеите си и знам, че стига да се концентрирам върху собствената си игра и да използвам максимума от потенциала си, победата е неизбежна. Добре е да взимаме под внимание какво прави конкуренцията, но в следствие на това да се стремим да развием по-добре и по-добре собствения си продукт, услуга и пр. Тактически може да променим ходовете си, но стратегията да си остане същата. Вложим ли усилията си в подкопаване на конкурентите ни, изместим ли фокуса си изцяло върху тяхната работа, няма да стигнем далеч. Защото докато следим колко дървесина и колко златна руда трупат те, изпускаме момента да съберем необходимите на нас ресурси.
С какви емоции си тръгна от вечерта на „9-те игри на бизнес успеха“ и ще се впуснеш ли отново в това приключение?
Прекарах чудесно по време на „9-те игри на бизнес успеха” и с нетърпение очаквам следващото подобно събитие! Все още се чувствам заразена от емоцията и адреналина, които споделяхме по между си като играчи и участници в един непринуден процес на опознаване и разтоварване на напрежението от делника. С усмивка си спомням за завладяващата атмосфера и от сега кроя стратегии и обмислям тактика за победа.
Очаквайте и още впечатления от „9-те игри на бизнес успеха“. И не забравяйте да следите описанията на игрите в „Дневникът на 9 Academy“.
