Предприемачът Христо Нейчев бе лектор на втората публична лекция, организирана от 9 Academy. Пред аудиторията в аула „Максима“ на УНСС, той говори на тема „Lean Startup – Как да стигнем от идея до продукт по-бързо, по-ефективно и по-евтино.” И тъй като споделеното не ни бе достатъчно, поговорихме с него за създаването на нови продукти, за рисковете и за образованието.
Като човек с много богат опит в създаването на нови продукти, бихте ли ни споделил каква е най-голямата трудност при въвеждането им на пазара?
Когато става въпрос за продукт, най-трудното нещо е разработването на самата дистрибуционна система. При услугите е малко по-лесно, защото те се доставят по-лесно и тяхното количество е свързано с поръчките им. Количеството обаче при производството на продукт не може да се планира добре, защото не се знае каква ще бъде желаната от пазара бройка.
Сигурно си спомняте какви опашки се извиваха пред магазините на Apple при пускането на Iphone 2G, защото се създаде чувство на „оскъдица“ у потребителите. Идеята ми е, че въпреки хилядите анализи на компанията, те не успяха да предвидят колко бройки трябва да произведат. По-късно Apple осъзна, че това е страхотен маркетингов ход, и разбира се, започна да го прави умишлено.
Най-лошото нещо, което може да се случи на един продукт, е да тръгне супер успешно, да свършат количествата в магазините, хората да търсят, но да не го намират, а след месец-два, когато осигуриш новиколичества, те вече да са забравили за продукта. Така че най-важните въпроси тук са: “Колко е достатъчното количество?” и “Как да организираш дистрибуцията, за да може нещата да вървят паралелно?”. Първите стъпки са най-трудни.
Какво се случва, ако произведем свръхколичество, а всъщност се окаже, че продуктът не е толкова добър?
В такъв случай веднага правим необходимото, за да адаптираме производството вбъдеще и чрез sales-трикове разчистваме залежалата продукция. За най-иновативните продукти, които за пръв път се сблъскват с пазарната реалност, все още няма начин да валидираме точно колко трябва да произведем, особено в глобален мащаб, затова се опитваме да прогнозираме и да предвидим процентно отклонение (грешка) в прогнозата си.
Каква е ролята на образованието за един предприемач, т.е. кое е по-важно образованието или практиката?
Има две утвърдени мнения по въпроса. Първото е, че образованието е най-важно и ако минеш през всичките му степени, ще правиш нещата супер правилно. Другото, което е много популярно сред Start up организациите е, че една година в стартъп организация се равнява на четири години в университет. Според мен истината е посредата. Проблемът е, че ако само учиш, но не прилагаш наученото на практика – разбираш нещата на теория, но не можеш да осъзнаеш какво е приложението им.
Има една хубава фраза: „Прави това, което проповядваш“. Според мен трябва да има баланс между теория и практика. Хубаво е още в училище, (когато си 7-8 клас) да започнеш участие в тематични конкурси, като тези на NASA, LEGO robots и други програми или проекти. Необходимо е, когато си студент задължително да правиш стажове, WAT програми и по този начин да навързваш това, което учиш с реалността. Смятам, че е необходимо след като завършиш бакалавър, да натрупаш няколко години трудов опит и едва тогава, ако искаш може да запишеш магистратура.
За най-добритe MBA програми в света трябват 2-3 години трудов стаж. Защо го искат? Интересуват се от това теорията, която се обяснява в университета (в магистърскана програма), да е била вече изпитана на практика и да бъде свързвана с конкретни примери от практическия опит.
В българската образователна система, както и на много други места по света, нещата се случват по обратен ред – получаваш теорията и след това задача върху нея, което е скучно и не мотивира мисленето по никакъв начин. Това е един от основните ни проблеми, но по-големият е, че образованието няма никаква връзка с бизнеса. Според мен целта му е да те подготви за реалния бизнес. Представи си, че учиш медицина седем години. Какъв доктор ще станеш, ако през цялото време на обучението не практикуваш в болница или операционна? По-скоро ще станеш касапин. По същият начин е и с бизнеса. Ако никога не си стъпвал в офис на фирма за 4 години обучение, не може след като излезеш от университета директно да контролираш бизнес-процеси.
Всеки ли може да бъде предпиемач и кои са най-важните качества, които един човек трябва да притежава, за да бъде такъв?
Предприемач не може да бъде всеки. Най-ключовото нещо е да не се страхуваш от промяната, а тъкмо обратното. Повечето хора асоциират промяната с нещо страшно и стресово, но въпросът е в това да промениш погледа си и да превърнеш промяната от „страх“ в „адреналин“. Второто ключово нещо е да си “self-starter” – да поемеш самоинициатива. Това е разликата между предприемача и хората, които работят за него. Той е този, който мотивира останалите и търси възможности.
Кои са критериите, според които Вие подбрахте хората в своя екип?
Има две много важни неща за екипната работа. Едното е логичното, а другото – емоционалното. Емоционалното е човекът да бъде готин, разбран, позитивен, с усмивка, открит, с „чисто сърце“. Логичното е, че човекът трябва да притежава всички необходими качества за позицията, която ще заема, т.е. не бива да се правят компромиси с това. Нека си представим, че всеки член на екипа е част от една метална верига. Ако има дори едно слабо звено, тя ще се къса и то не защото е лоша, а поради съществуването на слаба брънка в системата. За реализирането на една идея най-важни са екипът, който работи по нея и изпълнението й.
Защо решихте да се включите в 9Academy?
Включвам се в 9 Academy, защото едно от нещата, на които много държа е разпространението на знание. Не мога да раздавам от опита си подобно на физически предмет, но мога да разказвам за него, мога да споделям знанието за своя опит.
За да бъдем по-добри и по-успешни, трябва да се възползваме от това, че ние хората сме много на брой и че имаме възможността да споделяме. Нека не допускаме загуба на знания и опит. Най-доброто, което всеки от нас може да направи е да опише и сподели успехите и грешките си, както и изводите и разбиранията, до които е достигнал и по този начин да помогне на останалите да бъдат по-добри, по-умни и по-успешни в живота.
Фотограф: Гергана Стоева
