„9-те игри на бизнес успеха – с издание първо умове превзеха“, това бихме могли да посочим за първото по рода си събитие за настолни игри, което заедно с един от любимите ни обучители Димитър Симидчиев случихме за любопитните участници. В приятна приятелска обстановка се предизвикахме и опитахме емоцията на играта.
Най-хубавото обаче, тепърва предстои. Любителите на настолни игри ще могат да се потопят в още интересни преживявания – не просто игри, а игрите като причина и възможност за нетуъркинг и полезни контакти на 19 април (неделя) от 10:00 до 17:00 ч. в E-Motion Club : http://9academy.com/9-igri-na-biznes-uspeha/
А за плюсовете на идващата поредица от събития, се обърнахме към самия Митко Симидчиев.
Ето какво сподели той:
Кога започна да играеш настолни игри и кое беше това, което те провокира да продължаваш да се интересуваш от тях?
Нямам спомен кога за първи път съм играл шах или Монополи, но по-сериозно започнах преди около 8 години, докато още бях в Щатите. Не мога да се сетя кое беше това, което ме накара да си взема първите 2-3 игри, но порових малко в интернет и си поръчах двете най-високо гласувани игри по онова време – Puerto Rico и Caylus. И двете са по-икономически и не включват открит конфликт. Когато ги поиграх със съквартирантите ми известно време, видях колко светлинни години пред Монополи са и това ме накара да се поинтересувам от хобито и да продължа. Оттогава съм изиграл над 180 различни игри, а през колекцията ми са минали повече от 40. С времето започнах да осъзнавам, че мирогледът ми се променя и в резултат на игрането на игри развивам най-различни умения, докато ги играя. В началото това изобщо не ми беше цел – просто един ден осъзнах какво се случва и оттогава работя за това да въвеждам хората в хобито и да им показвам какво могат да научат от игрите.
Колко вида игри си играл и колко имаш в личната си колекция? Имаш ли любима сред тях?
Хмм. Колко вида съм изиграл ми е много трудно да кажа. Мога да се опитам да изброя някои от видовете, които съм играл без да гарантирам, че ще бъда изчерпателен. Играл съм икономически игри, като нямам предвид Монополи и Cash Flow – те далеч не са в топ 500 на най-добрите игри, нито на най-добрите игри за бизнеса. Освен това съм играл и кооперативни игри (такива, в които се работи в екип с другите играчи), играл съм стартегически игри, тактически игри, игри с дедукция, игри за управление на ресурси, игри за оптимизиране на процеси, игри с блъфиране, игри с преговори, военни игри, парти игри. Играл съм игри, в които трябва да се съобразяваш с някаква доза шанс – зарчета, теглене на карти и т.н. – и съм играл игри без капка шанс, в които печелиш или губиш в резултат единствено на собствените си умения и взаимоотношенията ти с другите играчи. Това не е всичко, но по-добре да не се разливам повече. В личната си колекция гледам да имам по една игра от всеки тип, така че да имам какво да играя, каквото и да ми се прииска. Освен това, това разнообразие ми позволява да мога да предлагам правилните игри на хората, които искат да научат нещо повече от тях.
Любима игра имам, разбира се, но това е по-скоро лично предпочитание, отколкото свързано с потенциала ѝ да се използва в нетуъркинг или за научаване на нещо. И все пак това е BattleCON: Devastation of Indines – настолен вариант на Mortal Kombat, Street Fighter и каквито там други подобни игри се сетите. Любима ми е, защото е игра изцяло на умение и борба с един противник. В края на всеки мач можеш да се замислиш и да се сетиш точно в кой момент опонентът те е надиграл и е започнал да диктува изборите ти. Играта ми харесва и защото те учи на едно много просто нещо – ако си предсказуем няма да стигнеш до никъде. Няма значение дали изиграваш най-силната си атака – ако опонентът ти я очаква, ще те накаже много лошо за предсказуемостта и ще те победи.
Каква е връзката между нетуъркинга и настолните игри?
И никаква, и неразривна. От една страна настолните игри не са правени с умисъл за нетуъркинг. Те не са инструмент, който е развиван с тази цел. От друга страна обаче те дават на хората да си общуват неформално, но и по същество. Ако играете кооперативна игра с непознати, ще ви се наложи да общувате – да изградите стратегия, да си разпределите роли и задачки и да коментирате случващото се. Когато се играят игри, няма неловко мълчание и няма нужда от „small talk”. След като играта свърши, хората вече са се позапознали и могат да си обсъждат случилото се в играта или пък да си поговорят за това как могат да си бъдат полезни, което е основният смисъл от нетуъркинга. От такава гледна точка мисля, че игрите са идеалното средство за нетуъркинг – разчупват ледовете и създават споделени преживявания, които могат да служат като сплав в един нов контакт.
Какви умения развиват настолните игри и как те са приложими в бизнеса? Ти лично какви умения придоби благодарение на тях?
Не мога да се ангажирам да говоря за уменията, които настолните игри развиват по принцип, но мога да говоря за тези, които аз съм развил благодарение на тях и тези, които съм видял други да развиват. От една страна това беспорно са умения за водене на преговори. Има игри, които изцяло се въртят около комуникацията между играчите и там се налага да убеждаваш други хора, които знаят, че са в пряк конфликт с теб да ти се доверят и да те подкрепят. От друга страна има игри, които много конкретно са ме запознавали с доста абстрактни понятия като алтернативна цена например или възвръщаемост на инвестициите. Кооперативните игри са ме развили като отборен играч и лидер и са потушили конфронтационната ми нотка, а стратегиите са ме научили, че понякога трябва да изгубиш битка, за да спечелиш войната – просто гледай загубата ти да е по-скъпа за противника отколкото за теб. Мисля, че всички тези уроци могат да бъдат доста пряко приложени и към бизнес света.
Можеш ли дадеш примери коя игра да изберем, ако искаме да развием например наблюдателност, стретегическо мислене, креативност, умения за разпределяне на ресурси?
Ами ще се опитам. За наблюдателност бих предложил Alchemists примерно, където играчите са алхимици, които се състезават за престиж като публикуват теории за химичния състав на различни съставки (корени, жаби, пера и т.н.). В тази игра от една страна играчите ще трябва да експериментират със собствените си съставки, но от друга, ако следят какви съставки използват противниците им и какви резултати получават, биха се справяли значително по-добре. За стратегическо мислене мога да предложа Agricola – игра, в която играчите са фермери и трябва да развият фермите си така че хем да могат да се изхранват, хем да направят максимално много точки накрая. Тук стратегията идва от факта, че играта е с фиксирана продължителност и още от началото е добре да се формулира план за това как най-добре да се случи всичко това. Ако се лутате и не сте сигурни какво точно искате да направите, никак няма да се представите добре. Що се отнася до креативност, се сещам най-различни варианти, но да речем, че ще се спра на Once Upon a Time. Това е игра, в която играчите се състезават да разкажат приказка. Всеки играч има елементи, които приказката му трябва да съдържа и заключение, до което трябва да се докара тя. Уловката е, че всички разказват една приказка и всеки я дърпа в неговата си посока. Нужна е голяма доза креативност, за да можеш умело да обръщаш чуждите приказки в елементи от собствената ви. За управление на ресурси мога да предложа всяка игра с икономически привкус, но да речем Puerto Rico – в нея трябва да управлявате плантациите си от царевица, индиго, захар, кафе и тютюн в Америките и да ги пращате обратно към Стария континент. Разнообразните ресурси, които имат различна монетна стойност, когато се продават, но са еднакво ценни за пращане към Европа, изискват оптимизиране на различните плантации и решения за това какво да се продава и какво да се праща към Европа.
Какви са впечатленията ти от първото издание на „9-те игри на бизнес успеха?“
Мисля, че мина доста добре. През цялото време се чуваха въодушевени възгласи от различните маси и най-голямата критика на хората беше, че са искали повече време, за да играят. Това само по себе си мисля, че е свидетелство за успеха на тази инициатива. Организацията извън самите игри също беше много приятна, като никой не остана гладен, нито жаден, а домакините се грижеха за това всички да се чувстват включени в начинанието и да научават нещо.
Какви игри ще видим във второто издание?
Ами различни. Ще видим Pandemic като представител на кооперативния жанр. Ще видим също така и Dixit, Sheriff of Nottingham, Ticket to Ride, Resistance, 7 Wonders, Settlers of Catan, Saboteur и Dead of Winter. Няма да навлизам в подробности за всяка игра – ще има материали за всяка от тях, които ще се появяват периодично преди началото на събитието и всеки, който се интересува, ще може да прочете.
Ако всичко това Ви се е сторило предизвикателно, любопитно и искате да опитате, може да направите своята регистрация тук: http://9academy.com/9-igri-na-biznes-uspeha/.
А какво представляват описаните игри – очаквайте съвсем скоро.
