Когато преди вече повече от една година напуснах корпоративния сектор и се присъединих към Международната Награда на херцога на Единбург – България, дори и през ум не ми минаваше, че бизнесът отново ще е близо до мен, дори повече от когато и да било преди.
Точно преди една година започна първото издание на 9 Academy. Датата бе 13.01.2014, символично нали! Ако трябва да съм болезнено директна, типично в мой стил, наистина не знаех в какво се забърквам… Не ми бе пределно ясно, това, че това, от което ние забъркваме, ще се роди едно толкова истинско и неповторимо изживяване. Не само за участниците, не само за лекторите, а и за нас самите като екип, като професионалисти, като хора!
Защо се „хванах на хорото“?
Ами защото се изморих да чувам колко сме зле в тази наша мила родна България… на коя поредна последна позиция сме по стандарт, качество на образование, покупателна способност, ниво на удовлетвореност и щастие! Ами да, изморих се… и реших, че вместо и аз да говоря, ще направя нещо. Заедно с още шепа ентусиасти, точно толкова наивни, колкото и аз, в свободното си време ще сътворим нещо… нещо, което ще промени средата около нас, нещата, които не ни харесват и които не смятаме,че са ОК. Нещата, за които другите мрънкат и публикуват пламенно във Facebook… Нещата, които не смятаме, че можем да преСътворим, така както ние ги виждаме и чувстваме.
Защото ако промениш дори една малка частица от това, което не ти харесва и го направиш, работещо, ефективно, устойчиво и съзидателно, то ти си направил, много повече от тези, които само говорят.
Разбира се, че не беше лесно!
Защото не знаехме как точно. Не бяхме сигурни дали ще се получи по най-добрия начин. Надявахме се, че ще ни се усмихне късметът и ще ни дадат още една зала, в която да съберем хора, жадни за знания, отделили от личното си свободно време, за да прекарват вечерите си заедно с лекторите или пък цели съботи, в които да решават казуси или да мислят стратегии за прекрасните си идеи. Разбира се, че…
ИМА КАК!
Стига да искаш, стига да мечтаеш и да не се отказваш!
Защото много по-лесно е да изброиш причините, за да не направиш нещо, отколкото да откриеш едничката причина да го случиш!
А нашата причина е доста смислена и никак недълбоко претенциозна…
ХОРАТА
Простичко нали! А толкова истинско и живо.
Два са моментите (но това само за сезон и половина :), които за мен лично са едни от най-силно осмислящите всичко това, което прекрасните хора, част от Академията случват.
Единият бе в края на сезон 1, когато участниците влязоха в ролята на лектори и направиха кратко обучение за останалите, на тема, която си бяха избрали и в която се чувстваха компетентни. Тогава за пореден път виждаш наяве концепцията ни за това как ученето се случва на няколко нива: от една страна от лекторите – хората от бизнеса, споделящи реален опит и знания, от друга страна как учим един от друг, бидейки толкова различни като профили, опит и експертиза, и не на последно място – как всеки ден можем да учим от самите себе си, осмелявайки се да експериментираме и опитваме нови неща в една приятелска споделеност!
Вторият бе на откриването на сезон 2, след като събрахме 50 участници, като най –скромният откъм житейски опит, дори не бе навършил 18, а най-опитният – можеше и да му е майка. Когато тези 50 човека, които бяха заедно за първи път, се хванаха за ръце и разплетоха сложната плетеница, за да застанат в кръг отново хванати за ръка.
КРЪГЪТ
Когато си в кръг, всички в него са равнопоставени и равни. Всеки може да види очите на всички останали в кръга. Когато си в кръг добиваш онова чувство на допълване и цялост. Когато си в кръг, край няма!
Продължават да ме питат ЗАЩО?
Ами защото от нас зависи. И да, реалността ни ще бъде точно такава, каквато ние си я направим и сътворим!
Каквато ти си я направиш, ти! Отговорността си е твоя! Виновен и извинения, винаги може да назовеш и изброиш. Накрая… всичко остава в твоите ръце!
Защото има смисъл! Защото си струва! Защото се чувстваш жив и истински! Защото ако не сега, то кога? Ако не ти, то кой?
Да, може би звучи наивно, дори налудничаво, но аз много вярвам в ефекта на стоте маймуни и колективното самосъзнание. Това, че ако сътвориш среда, която предразполага и в нея хората осъзнато или не, се променят, то ти си оставил нещо повече на тази земя, в сравнение с това, което си намерил, когато си се родил!
А когато всичко това го правиш с такава всеотдайност и любов, то ти намираш и онова така търсено, истинско и прекрасно щастие, което е мечта не на един или двама!
А щастието е истинско, само тогава когато е СПОДЕЛЕНО!
А ние в 9 Academy ще продължим да го споделяме…
