HR ли? Моля?!
Бих искала да споделя с вас една малка смущаваща тайна. Минаха 6 месеца откакто съвсем на шега попълних формата си за участие в Академията и въобще не очаквах, че ще стана част от вълнуващата общност на 9 Academy. Тогава с интерес разглеждах модулите за обучение и попаднах на един, който ми беше съвсем непонятен. Буквално! Аз не знаех какво значи HR! Чак след като разбрах, че абревиатурата означава “Human resources”, или на роден език „човешки ресурси“, проблесна лампичка в мозъка ми – някъде бях чувала/чела за подобно „нещо“. Но каква е същността на професията? Защо всъщност HR-ът e важно звено в бизнеса – това беше ясно за мен, колкото урок по магия. Може би, фактът, че бях току-що завършило гимназията дезориентирано момиче е обяснение за незнанието ми, но в никакъв случай не е оправдание! Защото отговорността за незнанието е лична. Да, върху информираността ни влияят и външни фактори, но все пак да не забравяме, че всеки е свободен да направи съзнателен избор и да си сътвори благоприятни условия, в които да учи. Свободата е отговорност, чиято притегателна сила малцина осъзнават.
Тук е мястото да вметна, че няма нищо срамно в това да не знаеш нещо, стига да си го признаеш и да се постараеш да научиш и да разшириш диапазона си от знания. Глупавият човек не е този, който не знае нещо. Глупав е онзи, който няма потребност да знае повече. Затова, без да се срамувам, признавам, че само преди 6 месеца не знаех какво се крие зад красноречивото “HR”. Но вече гордо мога да заявя, че благодарение на 9 Academy, не само знам значението на думата, но и понаучих повече за сферата на човешките ресурси и се оказа, че дейността много ми допада! А интересните лекции ме накараха да се запитам дали в бъдеще бих обвързала активността си с човешките ресурси? Защо не…
Областта на човешките ресурси запълва онази куха пропаст между мениджъра и служителя, която нерядко е причина за сериозни конфронтации. Според проучване от 80 до 100% от служителите напускат работата си заради… прекия си ръководител! Вероятно всички сме чували оправданието „Напуснах, защото шефът ми е гадняр…“ 
Е, изглежда има и фактори, различни от заплатите и бонусите, които спъват успеха на работното място.
Често в една организация настъпват недоразумения в комуникацията между мениджъра и служителя, която понякога е породена от чисто психологически пречки. Работа на HR-а е да бъде медиатор между работника и прекия му ръководител, да омекоти комуникацията между тях и да сътвори приятна зона за работа, в която основополагаща ще е стратегията „win-win”. Или казано на лаишки – „И вълкът сит, и агнето цяло.“ Да, докато на полето царят законите на джунглата и наистина по-силният изяжда по-слабия, в цивилизованите общества хищничеството е заменено със сътрудничество и солидарност, така че в бизнеса подобна концепция е напълно възможна, дори според мен, е желателна, ако се стремим процесът на работа да е максимално ефективен и…интересен!
На много места срещам схващането, че работата на HR-ра е „измислена“, „несериозна“ или „К‘во е т’ва!?“. За съжаление, много български компании не осъзнават потребността от услугите на HR-ра и приравняват работата му с някогашните ТРЗ-та.
За голяма част от работодателите в България ценности като вътрешна мотивация на служителя, хармония в работната обстановка, приятна работна атмосфера, управление на организационната култура, изграждане на психологически договор са твърде абстрактни и недоказуеми понятия.
Те не ги разбират, следователно ги омаловажават или директно ги пренебрегват. В динамичната среда, в която живеем в рамките на модерния социум е изключително важно някой да се грижи не само за материалния, но и за духовния ни комфорт. Затова аз разбирам дейността на HR-ра като работа на психотерапевт, който грижливо подобрява условията за работа и улеснява качествената комуникационна верига между различните звена в организацията.
Специалистът по човешки ресурси има задачата да се съобразява с множество външни и вътрешни фактори, да селектира информацията, която минава през него и да има точна преценка как да я представя. Тоест, добрият HR трябва отлично да познава хората, да е емпатичен, търпелив и да уважава работата си. В много компании специалистите от отдел „Човешки ресурси“ играят ключова роля в подбора на кадри и интервютата за работа, защото чисто техничните умения за важни, но не са самодостатъчни. Сработването с хората от фирмата в рамките на организационната култура, която постоянно се твори и претворява, е фактор за осигуряване на комфорт, баланс и удовлетвореност във фирмата.
А аз силно вярвам, че задоволството подвлича крак на успехите!
Човешкият ресурс е навсякъде. И колкото по-рано осъзнаем значимостта му и му отделим полагащото му се внимание, толкова по-вероятно е да съградим успешен бизнес, който удовлетворява не само финансови, но и личностни нужди.
