Събитието, на което присъствах една събота, беше насочено към хората, които искат да подобрят както личностните си качества, така и комуникационните умения. То се разви доста плавно и същевременно сякаш времето отлетя. Снегът навън валеше бавно и спокойно, така както протичаха и нашите дейности в СОХО. Тази статия има за цел да представи вдъхновяващите преживявания на тези, които тепърва ще се потопят в света на 9Academy, както и да припомни на тези, които са част от нея.
Денят протече по интересен и провокативен начин. Първата част беше по-теоретична, но някак задължителна, за да разберем как ще протече денят. Практическите задачи започнаха към дванадесет.
Целта на първата задача или предизвикателство.
От двадесет и четири човека се разделихме на отбори по трима души. Във всеки екип участниците имаха възможност да изиграят по три различни роли. За да разчупим леда и притеснението от споделянето, започнахме с проблеми, които не ни засягат лично. След кратки небрежни разговори за работа преминахме плавно към дискусии, които бяха в личен аспект. Разговорите ни накараха да се замислим, че независимо от ситуацията и естеството на разговора, трябва да умеем да изслушваме нашите събеседници.
Втората част започна с така наречените „Бързи срещи“. Те бяха отново насочени към комуникационните ни умения и по конкретно към това да се научим не само да получаваме, но и да връщаме обратна връзка. Времето, с което разполагахме за упражнението, беше 4 минути на двойка. В Академията сме повече от пет месеца, а все още има неща, които не знаем за себе си и за другите. Тази задача ни позволи да разговаряме с хора, с които досега не сме имали възможност. Също и да видим себе си през погледа на другите и да осъзнаем неща, които не сме знаели за себе си или просто не сме искали да си признаем. След края на кратките срещи се събрахме всички групи и всеки имаше възможност да разкаже неговите впечатления от упражнението.
Последните две задачи бяха насочени към конфликтите и как различните типове хора постъпват по различен начин.
Цел на третата задача:
Целта тук беше да решим един тест. Заехме се с решаването на теста, който се оказа доста лесен и приятен. Също така и много полезен и успяхме да установим кой от следните типове сме
1) Агресивни/ Противопоставящ;
2) Настоятелен/ Убедителен
3) Наблюдаващ/ Интроспективен
4) Отбягващ/ Реактивен.
Следващата задача беше по-интересна и практически насочена към конфликтите или по-точно конфликт на интереси. Целта беше да извлечем максималното от ситуацията, използвайки стратегия, за да решим даден конфликт вместо да използваме физическа сила.
Цел на четвъртата задача:
Разделихме се на четири различни отбора, представляващи различни фирми. На всеки бяха раздадени листи, на които имаше изобразени парчета земя. Всеки екип притежаваше информация за фирмата и това с какъв дял от картата разполагаше. Идеята на задачата беше да измислим стратегия, която да ни донесе максимална печалба. Всяка фирма получи необходимото време да обмисли своите цели и стратегия за действие. След изтичането на времето за размишляване, всяка една от групите избра по един представител. Четиримата представители заеха своите позиции на масата за преговори. Дебатът започна много приятно и дружелюбно, но премина малко в търсене на собствен интерес. Направи ми впечатление, че без да нагласяме ситуацията, ясно се изразиха четирите типа личности. Т.е. имаше представител на агресивност, който беше готов да използва ресурсите, които притежава, за да постигне целта си. Имаше и „Настоятелен“ – по-сдържан, но същевременно и активен в постигането на желаните цели. Третият тип „Наблюдаващ“ – пасивен се опитваше да направи най-полезните сделки за него. Четвъртият „Отбягващ“ се изрази ясно. Изслушваше всички предложения и хитро ги оставяше за по-късен етап. Разбира се, това се оказа доста печелившо. Накрая всички споделиха, че са постигнали целта си и всеки от участниците сподели своето мнение. Дори да осъзнаваме факта, че всичко може да бъде решено в рамките на пет минути ние усложняваме ситуацията, намесвайки собствения си интерес.
Бих искал да благодаря на организаторите за събитието, от което всички бяхме част. Екипът се беше постарал да подобрим комуникацията. Това, което ме провокира да напиша статията и да опиша събитието е, че рядко се интересуваме от други проблеми освен нашите. Важно е да можем въпреки нашите проблеми, да изслушваме нашите приятели. Всеки понякога има нужда да бъде чут. Не е нужно дори да се опитваме да му дадем съвет. По-скоро трябва да умеем да чуем и да вникнем в това, което той ни казва за да се почувства разбран и удовлетворен от разговора.
