3 милиарда жители имат нова мечта – хубава работа
В началото на професионалния си път, работех на различни места и в много редки случаи се замислях какво мога да искам от работодателя си освен да ми заплаща за труда. С преминаването ми през различни позиции в различни организации постепенно въпросите в мен се пораждаха от самосебе си – отпуски, здравни услуги, служебен телефон, място за хранене, място за почивки и т.н.
После видях на сайта на Virgin, че предстои дебат, свързан с темата за работното място – „Благосъстоянието на работното място – на каква цена?“. Дебатът беше на 23 април и участваха представители на 6 големи компании – Ричард Брансън от Virgin, Шерил Сендбърг от Facebook, Тони Сей от Zappos, Ариана Хъфингтън от Huffington Post, Джим Клифтън от Gallup и Джаки Ресес от Yahoo .
Замислих се каква е цената и кой е готов да плати за това работното място да се превърне в място, откъдето бизнесът да придава стойност на продуктите или услугите, които предлага, посредством желанието и енергията на служителите? Четох статии относно политиките на компаниите, които ще участват в дебата – Virgin и неограничените отпуски, Facebook и политиката им относно майчинството/бащинството, както и консервативната политика на Yahoo относно работата от дома. Очертаваше се да има сблъсък на гледните точки. А в спора се ражда истината!
Дебатът започна с темата за йерархията в компаниите и как това влияе на служителите. В Zappos в момента се работи усърдно върху проекта Holocracy. Проект, който цели да въведе самоорганизиращо се общество от служители. Определено доста находчива мисъл, и то с цел даване на свобода за изразяване от страна на служителите. Явни резултати не чух.
Предполагам е необходимо време, за да се види резултатът от едно самоорганизирано общество на работното място.
Тук излезе и статистическа информация от Gallup относно работата мечта и че работата вече заема мястото на предишни приоритети, като семейство и свободно време.
И така някак си се оказва, че приблизително 3 милиарда души на планетата Земя в днешно време имат нова мечта – хубава работа.
Следващата тема беше свързана с работата от вкъщи. Прекрасно! Аз имам възможността да работя от вкъщи, но определено исках да видя какво мислят големите работодатели. Оказа се, че политиката на Yahoo е твърдо против работата от вкъщи. Yahoo целят да съберат всички заедно и на едно място. В пълна противоположност бе виждането на Virgin. Всеизвестна тайна е, че едно от работните места на Ричард Брансън е личният му остров Некър, което от своя страна е свързано с даване на личен пример – работата от вкъщи, ако го позволява, показва доверието на работодателя към служителя. И двете страни имат позитиви и негативи. Няма еднозначен отговор на въпроса за работата от вкъщи.
За миг се прокрадна въпросът за имейлите и какво очакват работодателите от служителите си, при което Джим Клифтън сподели за личния пример на служителка, която била на разположение 24/7 на служебния си имейл. И тя имала 6 деца! При което темата премина в друга насока – мъжете и жените в компаниите и тяхната роля.
В по-голямата си част дебатът протече в споделяне на опит, относно третирането на баланса между мъжете и жените-служители в компаниите. Сред различните мнения бяха от изцяло мъжките екипи в Gallup, до по-големия брой жени в Zappos, отколкото мъже. Основният конфликт беше дали жените допринасят повече или мъжете. Усетих феминистката нагласа на Шерил Сендбърг от Facebook, която се прокрадна още в самото начало на дебата с изказване за жените лидери. Също така призова за борба със стереотипа, че жените са с „шефско“ отношение и са по-агресивни на работното място. Поне това показа резултат от запитването ѝ към публиката в залата. Но в крайна сметка основното мнение бе, че жените притежават по-голяма емпатия към работното място, докато мъжете са по-добри в стратегирането. Интересно мнение от страна на Ариана Хъфингтън от Huffington Post бе, че „прегарянето“ от страна на жените в работната среда вече не е начин за успех!
Всичко останало, което се сподели относно „борбата“ между мъжете и жените – заплатата, която получават служителите от различен пол, наемането на работа, създаването на деца, беше повече обърнато към това какви права се дават на служителите и как това влияе върху продуктивността на компанията. Много малко се сподели за конкретната работна среда, в която творят Засегнаха се теми като здравословни условия, контролирането на стреса, мотивирането на служителите, като отговорите продължиха да имат привкус на „битка“ между мъжете и жените.
След едночасов дебат, според мен, нямаше нищо конкретно, което да излезе от тези 6 човека, което да помогне в даването на отговор на въпроса – „Благосъстоянието на работното място – на каква цена?“. Нищо ново, което те да предложат като революционно, което ще промени разбирането ни за работното място. Даваха се само добри практики, които вършат работа за едни, а за други – не.
Но, предполагам, че самото случване на този едночасов дебат, е било една от основните цели – да провокира хората от другата страна на дебата. Защото за този един час, единствено което получих, бяха само личните гледни точки на 6 известни личности от бизнеса. Но в този случай – те са важните!
Най-важното тепърва предстои! Предстои хората от малкия бизнес, които вярват в правото и нуждата служителите им да се чувстват на работното си място като на място, което да ги провокира да дадат всичко от себе си, защото вярват във визията и мисията на компанията – да създадат условията това да се случи! Вярвам, че това беше целта на един такъв дебат – да разбуни духовете около тази тема, която тепърва ще прераства в основа на различни дискусии.
Дебатът не съдържаше конкретика в себе си и не даде отговор на конкретни въпроси, защото може би тези отговори не могат да бъдат дадени само от 6 човека. Всеки един от нас, който реши, че иска да поеме отговорността за хора, които да работят за него, трябва да определи каква е цената за него и неговия бизнес, за да предостави благоприятна обстановка за най-ценния ресурс, който притежава – неговите служители!
