Идват празниците, а с тях започва и подготовката – подаръци, планиране, емоции. Когато заговорим за Коледа обаче, първото, което изниква е домашната обстановка, семейството, роднините. И отново се връщаме към подаръците. На 5-ти и 6-ти декември всички, които не са готови с тази част ще могат да посетят SOHO, които ще бъдат домакин на SoBAZAAR – трето издание, посветено на коледния дух. На едно място ще бъдат събрани множество творци, ще откриете разнообразие от продукти от хендмейд бижута до вкусотии, дрехи и книги. Ще бъдат представени 30 нови автори с нови колекции или дебют.
За да Ви въвлечем напълно в духа на SoBAZAAR, решихме да Ви представим един от тези талантливи и интересни автори. Спряхме се на издателство „Точица“ и чудесните им образователни книги за деца. Свързахме се със Зорница Христова – един от основателите на издателството, преводач и майка на две дъщери. Какво разказва Зори за приключението на „Точица“, какво означава да ръководиш издателство и кои са хората, с които работи и случва чудеса за деца (и не само), разберете от самата нея:
От колко време съществува издателство „Точица“ и как решихте да стартирате?
Нашето издателство е петгодишно – с няколко месеца по-голямо от втората ни дъщеря. Когато го регистрирахме през януари 2010 г., изобщо не подозирахме, че ще имаме две „точици“ наведнъж. Първото ни дете тъкмо беше тръгнало на училище и на нас много ни се искаше нещата, които учи, да му бъдат поднесени с въображение, здрав разум, чувство за хумор и уважение към неговия ум. Имахме различни идеи и някои бяхме изпробвали доста успешно вкъщи, но ни беше страх – много хора ни казваха, че за пазара трябват по-комерсиални неща, равнени по най-малкото общо кратно.
Тогава моята приятелка Валентина Бояджиева, блестяща преводачка от френски и собственичка на изд. „Панорама +“, прие да ни стане съдружник и да застане до нас с името и опита си. Безкрайно съм й признателна, че ни вдъхна вяра и спокойствие, без които сигурно нямаше да ни има. Още първото ни издание, „Направи си сам приказка“, беше до голяма степен общо дело – Кирил Златков ни направи лого, Миглена Папазова направи дизайна на картите, Мая Георгиева ги подготви за печат, Ива Калафатова ни подсказа да направим дървена кутийка и ни свърза с верните хора, Анна Ганева ни помогна да отпечатаме книжките. Извинете дългото изброяване, но мисля, че е важно тези неща да се казват – без всички тях никога нямаше да успеем. Във всяко от нашите издания има поне една такава приятелска ръка.
Разкажете ни малко повече за Вас и защо се насочихте именно към детска образователна литература?
Аз самата много обичам такава литература, и то от дете. Пазя си хубавото дебеличко томче на „Детска морска енциклопедия“, което разказваше света море по море – с животните, корабите, историите, морзовата азбука и легендите за страшни чудовища. Вкъщи имахме и голям атлас и на мен ми беше много приятно да „разузнавам“ по него. Обичах древната история, към съвременната нямах особен интерес. Заради „Азбука на малкия археолог“ известно време исках да уча в Класическата, само че не ме пуснаха да кандидатствам в друг град, толкова далеч от моя.
Винаги ми се е искало, когато децата ми се срещнат с някаква подобна област от знанието, те да я харесат и обикнат – така, както щях да искам да харесват оловните войничета, ако като малка бях колекционирала тях, така, както ми се ще да харесат любимата ми музика. Всяка от образователните книги, които правим, има за цел да покаже магията на реалността. Голямата ми дъщеря се смее, че действително мога да се заплесна по всичко, защото всичко ми е интересно (и затова съм разсеяна като Паганел от „Децата на капитан Грант“).
Какво е специфичното за управлението и развитието на едно издателство?
Да не забравяш, че книгите не са картофи. Те не са просто стока и успоредно с всички стандартни съображения при управлението на всяко производство трябва задължително да се питаш дали това, което правиш, носи полза на някого, дали ще звучи смислено след десет години, какво ще може да извлече детето от първи прочит, ами от втори, дали не пропускаш някакви шансове да направиш книгата по-добра.
И другата специфика е работата с извънредно талантливи хора. Изпитвам дълбок респект към художниците; по-голямата част от магията на детските книги е тяхно дело. Мисля, че имаме огромен късмет, че Кирил Златков, Аля Маркова, Миглена Папазова, Ясен Григоров, Юлиян Табаков и всички чудесни илюстратори на „Тетрадка за приказки“ приеха да работят с нас. Не по-малка чест е работата с преводачи като проф. Шурбанов, Валентина Бояджиева, Нева Мичева – и с поета Виктор Самуилов, превел стихотворенията в „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“. Да не говорим за чудесната съвместна работа с Десислава Димитрова, Иво Чолаков, Дара Варадинова, голямата ми дъщеря Анна Бодакова и изобщо с децата, подсказали немалка част от съдържанието на авторските ни книги.
Мисля, че като издател не трябва да забравям, че всеки успех е в огромна степен дело на труда и таланта на тези хора. Че не бива да се кича с лаврите му и не бива да го „кепазя“, както казваше баба ми.
Какви са предизвикателствата, които срещате?
Всякакви. Преди всичко да се справям точно аз с организацията – въпреки че съм доста разсеяна и обичам дълги периоди на усамотение, на каквито нямам право. Налага ми се да общувам с много хора едновременно, което поначало ми е трудно, да говоря пред публика или да увещавам някого да зареже всичко друго и да работи точно по нашия проект. Налага ми се да боравя с документи, от което също изтръпвам. Но пък знам защо си струва да го правя.
Вие сте част от тазгодишното издание на SoBAZAAR – инициатива, която помага на по-малките производители да се позиционират. Какви други начини използвате Вие, за да достигнете до повече хора?
Тъй като в повечето ни книги има някакъв интерактивен елемент, често правим работилници, на които показваме нещо на практика – за „Вкусна география“ месихме и пекохме с децата от 138-о СОУ, за „Ваканция в Средните векове“ писахме с истинско перо, разчитахме текстове на глаголица, правихме кесийки и играхме византийски шах, за „Сладоледена реторика“ си устроихме истински дебат в „Gelateria Naturale“. Много сме благодарни на всички учители, които ни канят за „Философски закуски“ с техните класове. И на всички журналисти, без чийто интерес към нашата работа не бихме били заникъде. Благодаря!
Повече за издателство „Точица“, вижте ТУК.
Повече за SoBAZAAR, вижте ТУК.
